Джон Нанс - Терористи

Това е опасно заключение, напомни си младата жена. От лошите момчета поне знаеш какво да очакваш. Добрите винаги могат да те заблудят.

Друг чиновник от консулството я чакаше пред сградите, за да я посрещне. Сутринта в седем щяха да уредят среща по повод престъпно деяние, в което бе замесен човек от консулството. С малко късмет можеше да хване обедния полет за Лос Анджелис.

Тя благодари на чиновника и последва адютанта до къщата за гости. Мисълта за меко легло и шестчасов непрекъснат сън бе изпълнена с блаженство.

На борда на Меридиан полет пет при излитане от международно летище Чек Лап Кок, Хонг Конг

— Страхотна гледка, а?

Робърт Маккейб обърна глава от илюминатора към източника на гласа: добре облечен мъж към края на тридесетте си години, седнал от другата страна на пътеката. Журналистът се усмихна леко раздразнен от нежелания разговор.

— Да.

— След като завием на изток, от вашата страна ще се разкрие хубав изглед към Коулуун.

Робърт кимна и погледна отново наляво през илюминатора.

— От редовните клиенти ли сте? — попита мъжът.

Още веднъж Маккейб отмести поглед от прозорчето и погледна говорещия.

— Извинете?

— От редовните клиенти ли сте? Изглеждате ми познат.

Журналистът се усмихна пестеливо и поклати глава.

— Не. За първи път летя с тази компания.

Предпазният колан на мъжа изщрака и той се наведе напред с протегната ръка.

— Аз съм Рик Барнс, изпълнителен директор на Меридиан еърлайнс. А вие сте?

— Наслаждавах се на гледката — каза Робърт, като се опита да прикрие досадата си. Красотата, за която изпълнителният директор спомена, минаваше от лявата им страна, без да бъде видяна, докато Робърт неохотно стисна ръката на Рик Барнс: — Маккейб. Робърт Маккейб.

— За кого работите, Робърт?

— „Вашингтон Поуст“.

— Наистина? Мисля, че и преди сме се срещали. Изглеждате ми много познат. Радвам се, че сте избрали нашата компания.

Журналистът кимна и погледна наляво, но усети погледа на Барнс на тила си.

— Отразявате посещението на търговската делегация в Хонг Конг ли? — попита изпълнителният директор.

Робърт въздъхна и го погледна, усмихвайки се едва-едва.

— Ако нямате нищо против, нека си поговорим малко по-късно. Бих искал да се насладя на гледката.

— О, разбира се! — каза Рик Барнс и махна на журналиста към прозореца. Младият изпълнителен директор на авиокомпанията стана и тръгна назад към кухнята. Той кимна на някаква двойка на втория ред.

Доктор Греъм Таш отвърна на кимването му. Лекарят стисна ръката на жена си и тихо прошепна в ухото й:

— Страшен пример за безопасност. Едва излетяхме, а той вече се разхожда по пътеката.

— Позна ли го, скъпи? — попита Сюзън Таш.

— Трябва ли?

— Един от основателите на веригата магазини Костклъб. На тридесет вече беше направил един милиард долара. Не знае какво да прави с парите си.

— Значи трябва да си купи самолет.

— Купил си е. И то не един — отвърна тя. — Във Форбс имаше статия за него. Качил се на самолета и се направил изпълнителен директор, въпреки че не знае буквално нищо за авиацията. Меридиан е новата му играчка.

— Не му завиждам — каза Греъм. — Аз си имам моя играчка. — Той стисна ръката й отново и усети как тя леко се дръпна, преструвайки се на обидена.

— Със сигурност не мислиш новата си съпруга за играчка, докторе!

— Ами, чакай малко. Я да видим. Ти си изключително красива и идеално сложена. По-сексапилна си от Бриджит Бардо и Мерилин Монро. Невероятно умна си, освен това си сексуално ненаситна. Да. Определено си любимата ми играчка.

Сюзън го тупна по рамото. Тя се опита да изглежда обидена, но усмивката й я издаде.

Греъм също й се усмихна.

— Това означава ли, че след пет минути ще се срещнем в тоалетната за бърз спонтанен секс?

— Ш-ш-шт! Дръж се прилично! — смъмри го Сюзън. — Ти си професионалист.

— Виж, сериозно, това пътуване беше страхотна идея, скъпа.

— Мислех, че ще харесаш Хонг Конг.

— Харесва ми да съм с теб. Където и да е. Не съм бил така щастлив от години. Кой можеше да предположи? Собствената ми медицинска сестра. В операционната, пред очите ми, през цялото време.

— Да, не е ли романтично? — съгласи се тя и се усмихна. — Мога да казвам на хората, че сме се влюбили по средата на сърдечна операция.

Греъм се наведе към нея и я целуна. В същия момент 747 се наклони рязко надясно и изсипа всички в горния салон на една страна.

— Кой, по дяволите, беше това? — попита Дан Уейд, докато Пийт Каваноу възстановяваше нормалното положение на самолета.