Джон Нанс - Терористи

Някъде назад стюардесата чу пращенето на късовълново радио. Тя тръгна по пътеката. Момче с червено-бяла значка на непридружаван малолетен, закачена на блузата му, се опитваше да напъха куплунга на малки слушалки, за да изключи говорителя на ръчен скенер.

— Сър, съжалявам, но ще трябва да приберете това — нежно му каза Брита, неподготвена за отговора.

Момчето измъкна слушалката от ухото си и я погледна застрашително.

— Това не може да направи нищо на уредите — сепна се то.

Старшата стюардеса коленичи до него.

— Правилата на този самолет изискват всички радиоустройства, дори и това, да бъдат изключени по време на полет.

— Това е авиоскенер. Изчезни! — тросна се момчето и отново напъха слушалката в ухото си.

Брита усети как боинга зави наляво. Последното съобщение за излитане щеше да прозвучи само след секунди. Тя протегна ръка и хвана кабелчето на слушалката, издърпвайки я рязко от ухото на момчето.

— Ох! Боли!

Стюардесата снижи гласа си до ниско властно ръмжене. Лекият й немски акцент подсили заплашителния ефект.

— Или веднага ще изключиш радиото, или ще се разделиш с него завинаги.

Момчето я зяпна, но вероятността да изпълни заплахата си го накара да изключи радиото.

— Добре.

— Как се казваш, млади човече?

— Стийв Дилейни.

— Трябва да се научиш на малко обноски, Стийв Дилейни.

Момчето понечи да каже нещо, но тя предупредително вдигна пръст и то размисли.

Брита се изправи и го остави да се цупи. Тя се обърна към задната редица точно в момента, в който капитанът рязко натисна спирачките. Старшата стюардеса падна на пътеката, но веднага се изправи и огледа униформата си. Брита приглади полата и косата си и се опита да се усмихне успокоително на разтревожените хора около себе си. Всички пътници бяха заели местата си и бяха закопчали предпазните си колани. Две други стюардеси също бяха запратени на земята. Тя видя Бил Дженкинс да се изправя в другия край на пътеката и да оправя униформата си. Шумът от падащи предмети в задната кухня стигна до ушите й и Брита бързо се върна, за да види какво е станало. Гласът на капитан Каваноу се разнесе от уредбата.

— Уважаеми пътници, много съжалявам за внезапното спиране. Друг самолет неправомерно пресече пътя ни на рульожката. Нямах друг избор.

В кабината на Меридиан полет пет Пийт Каваноу клатеше глава, докато Дан Уейд натисна бутона на предавателя.

— Хонг Конг земя, говори Меридиан полет пет. Трябваше да спрем заради бизнес самолет, който изскочи пред нас. Откъде се взе?

Глас с американски акцент се включи преди земния контрол да бе могъл да отговори.

— Много съжаляваме за станалото, Меридиан. Мислехме, че ще ни изчакате.

— Кой е? — попита Дан.

— Глобъл Експрес, две-две Зулу.

— Много ти благодарим, две-две Зулу. Ние имаме предимство, а и дори не знаехме, че сте тук.

— Е, нали никой не пострада.

— Кажете го на пътниците и стюардесите ни! — сопна се вторият пилот.

Пийт вдигна ръка, за да успокои колегата си.

— Стига, Дан! — каза той.

— Меридиан полет пет, моля за внимание! Аварийно излитане пред вас — обади се диспечерът от кулата.

— Кой е самолетът? — попита първият офицер. Гневът все още ясно се усещаше в гласа му.

— Въздушна линейка. Изпълняваме медицински полет, Меридиан — намеси се пилотът на Глобъл Експрес. — Отново изказваме съжаление за станалото.

Вторият пилот поклати глава.

— Страхотна случка шест месеца преди пенсиониране, Пийт. Да блъснеш самолет за четиридесет милиона долара в боинг за сто седемдесет и пет милиона.

Капитанът се засмя.

— Прав си. Не бих искал да ме запомнят така. Дан, виж дали долу всички са добре.

Първият офицер тъкмо протягаше ръка към апаратурата за връзка, когато тя звънна. Обаждаше се Брита.

— Никой не е пострадал, но може ли да не го повтаряте пак много скоро?

— Съжаляваме. Вината не беше наша.

Старшата стюардеса върна слушалката на апарата и обърна очи към стюардесите в задната кухня, които вдигаха последните паднали предмети. Гласът на Пийт отново се разнесе по уредбата.

— Уважаеми пътници, отново се извинявам за тази малка проверка на спирачките. Между другото работят. За това трябва да благодарим на пилота на въздушната линейка, която ни пресече пътя, но мисля, че ако не бяхме спрели, щеше да ми се наложи да давам обяснения защо сме го превърнали в скейтборд. Съотношението между нас и тях е горе-долу като между цаца и акула. Вече сме в края на пистата и сме готови за излитане и… от кулата ни казват да изчакаме няколко минути за разрешение. В това време искам да помоля стюардесите да заемат местата си за излитане. Ще трябва да изчакаме четири-пет минути. Радвам се, че избрахте да летите с нас. Ще се чуем отново малко след излитането.