Джон Нанс - Терористи

Изминаха няколко минути в прехвърляния на обаждания преди да я свържат с началника. Разговорът бе кратък, Кет благодари и затвори.

— Ще се срещнем с група от охраната на няколко мили от терминала. Ще ни съпроводят до самолета. Ако някой чака, няма да ни доближи. Господин Ли бе така любезен да каже, че ще се погрижи имиграционните и митническите формалности да се уредят на борда. Освен това ще засилят охраната на полета.

Робърт въздъхна облекчено.

— Чудесно. Благодаря ти.

— Ей, и аз съм на борда. Летиш за Вашингтон през Лос Анджелис, нали?

— Да — отвърна той.

Кет прехапа долната си устна. След това каза:

— Исках да прекарам един ден, излежавайки се на плажа в Нюпорт бийч, но сега ще трябва да се върна във Вашингтон с теб. Не съм сигурна, че имаме нещо, но ако нямаш нищо против, ще съобщя на шефа си.

— Не, разбира се — отвърна Робърт.

Двамата се умълчаха за момент, докато Кет наблюдаваше друг самолет да се изкачва високо в нощното небе. Далечен грохот от буря съпровождаше разговора им през последните няколко минути. Гръмотевици раздираха кадифения небосклон на изток и запад, фронтът на бурята от запад очевидно приближаваше към тях и трясъкът на гръмотевиците ставаше все по-силен. Вятърът също се усили, въпреки че температурата не се промени.

— Кет, стреляли са по мен в Босна, Сомалия и Риад, но защото съм бил нежелан репортер на тези места. Всеки журналист на мое място би привлякъл същото внимание. Но никога не съм бил набелязван лично и трябва да ти кажа, че не е много приятно.

Бронски кимна в съгласие.

— Мога да си представя.

— Какво мислиш? — попита Робърт.

— За това, кой те преследва и кой може да е убил Карнеги ли? Или какво мисля за това — дали терористи са свалили Сийеър MD-11?

— И двете.

Младата жена не отговори веднага. Тя хапеше устна, обмисляйки думите си.

— Ами някой очевидно е разтревожен за това, което Карнеги е разбрал. Тактиката им е ЦРУ или Разузнавателното управление към Министерството на отбраната да говорят най-малко. Това означава, че може да има наистина някаква тъмна, нечиста нова групировка, която иска да те елиминира. Ако е така, трябва да са страхотно секретни и добре организирани. Едва ли са от Средния Изток. Не вярвам и да се ръководят от религиозни подбуди. Не знам, Робърт. Карнеги може да е бил прав, що се отнася до съществуването на някоя нова, много обиграна групировка, която иска да постигне неизвестна за нас цел.

— Според мен това със сигурност ще ужаси властите.

— Да. Особено, като изключим официалното сконфузно потулване — каза Кет, клатейки глава бавно. — Не знам. — Далечна гръмотевица привлече вниманието й.

— Може би — предположи Маккейб, — случаят е от типа „не можем да го контролираме, затова всички ще се преструваме, че не съществува“.

— Това — отвърна младата жена, — звучи като конспиративна теория, Робърт. По правило не вярвам на такива неща.

— Нито пък аз. Повечето групировки, независимо колко централизирани и силни са, не могат да вземат общо решение дори за това — къде да отидат на обяд.

— Но… — подкани го Кет.

— Но… мога да разбера защо авиоиндустрията не иска Сийеър да бъде терористичен акт. Ако Уоли е бил прав и има някаква ненормална групировка, която има достатъчно пари, школовка и кауза, тя няма да спре със Сийеър. Ще продължи да сваля самолети, докато не получи пълното ни внимание.

Младата жена поклати глава, приковала поглед в него.

— Боже мой, Робърт. Можеш ли да си представиш ефекта върху авиоиндустрията, ако хората можеха да чуят това, което току-що каза?

Международно летище Чек Лап Кок, Хонг Конг,

13 ноември — ден втори,

12:15 вечерта, местно време/1615 Зулу

Колата на охраната спря под опашката на самолета на Меридиан полет пет. Кет излезе от колата и вдигна поглед нагоре, упоена от миризмата на керосин и абсолютно неподготвена за извисилото се над нея чудовищно туловище на Боинг 747, готов да я пренесе с още триста други пътници през една четвърт от повърхността на планетата.

— Мили боже! — прошепна тя на Робърт Маккейб, който застана до нея с чанта в ръка.

— Може ли да цитирам поне това? — попита той и също изви врат нагоре.

— Това нещо е невероятно! — добави Кет, забравяйки за момент двамата офицери, които ги посрещнаха на уреченото място. — От години летя със 747, но никога не съм го виждала от земята.

— Винаги влизаме през врата на двадесет фута над нея. Пътниците не разбират колко големи всъщност са самолетите, нито пък колко са тежки. Когато тази вечер излетим, ще тежим над четвърт милион паунда.