Джон Нанс - Терористи

— Аз… аз съжалявам… че закъснях. Случи се… едно нещо.

— Очевидно — каза Кет, излизайки от таксито си. Приближи към него с ръце на хълбоците. Робърт бе задъхан, странно нещо за човек пътувал с такси. — Казахте четиридесет и пет минути — напомни му тя.

— Мога да обясня, но не тук. — Маккейб погледна зад себе си, после отново се обърна към нея. — Наистина трябва да се махнем оттук.

Пиколото прехвърли двете й чанти в таксито на Робърт и Кет седна до репортера на задната седалка. Тя едва затвори вратата и шофьорът настъпи газта, втурвайки се отново в натовареното улично движение.

— Е, къде ще вечеряме?

— А… първо отиваме да погледаме пристанището — отвърна Маккейб.

Бронски поклати глава.

— Не ходя да гледам пристанища на първа среща с непознати журналисти. Дори в хубава вечер като тази.

Робърт се извърна напълно, за да види колите зад тях, пропускайки опита й да се пошегува.

— Мисля, че всичко е наред — каза тихо. — Не виждам никого зад нас.

Кет потърси ръката му и я стисна, за да привлече вниманието му.

— Земята вика Робърт Маккейб! Какво става? Защо сте толкова изплашен?

Той навлажни устни и се огледа още веднъж, преди да се отпусне назад и да й разкрие събитията от последния час. Разказът му завърши точно когато спряха при крайморската алея.

— Мили боже! — възкликна Кет. — Какво са искали?

— Не казаха, но единственото нещо, което ме заплашва… е информацията, за която споменах.

Агент Бронски кимна.

— Добре. Пристигнахме. Сега ми кажете всичко.

Робърт се приведе напред и потрепери.

— О, боже! Взеха ми куфара!

— Има ли нещо важно вътре?

Той поклати глава.

— Интересува ме само компютърът. — Маккейб пъхна няколко банкноти в ръката на шофьора и го помоли да изгаси двигателя и да изчака. — Ако някой дойде, му кажете, че се наслаждавате на нощта.

— Добре.

Кет тръгна след Робърт Маккейб. Двамата оставиха алеята на крайморския парк и тръгнаха към една горичка. Трептящите светлини на града под тях образуваха жив светещ килим. Свежият вечерен бриз донесе непогрешимите миризми на натоварен пристанищен метрополис.

— Насам. — Робърт махна към една полянка, осветена от градските светлини. — Искате ли да седнете на тревата? — попита той.

— С този костюм? — Кет се засмя и посочи към бетонна пейка, която огледа внимателно, преди да седне. — Това ще свърши работа. Мисля, че е чисто.

Маккейб седна и сложи ръка на облегалката. Обърна се към младата жена до себе си. Изражението на лицето му бе опънато и сериозно. Тътенът на току-що излетял боинг го накара да изчака машината да премине, преди да започне разговора. Светлините на самолета премигваха над главите им, докато той набираше височина.

— Агент Бронски, мисля… — започна Робърт.

— Момент! — каза тя и вдигна пръст. — Наричай ме Кет. Агент Бронски ми напомня за баща ми. Той също работеше във ФБР — обясни младата жена. — Бе помощник заместник-директор, когато умря. Извинявай, че те прекъснах.

— Кет, това, което не искам да кажа пред никого другиго, е следното: мисля, че съществува доказателство, че катастрофата на Сийеър MD-11 в кубински води е терористичен акт.

— Мислиш, че съществува доказателство? Интересен начин да се изразиш. Какво доказателство?

— Още не знам — отговори той.

Тя наведе глава на една страна и вдигна вежди.

— Не знаеш!?

— Ще ти обясня.

Кет кимна бавно:

— Определено трябва да ми обясниш. Като например какво те кара да мислиш, че случаят със Сийеър е бил терористичен акт, а не механична повреда или кубинска ракета?

— Животът ми бе застрашен през последния един час, Кет, по всяка вероятност, защото исках да говоря с теб и със сигурност заради това, което се случи във Вашингтон преди няколко дни. Мисля, че разузнавателните ни служби са уплашени до смърт от нещо, което не могат да контролират. И затова се опитват да го прикрият.

Кет Бронски вдигна ръка.

— Добре. Да започнем отначало. Каза, че някой ти е дал информация. Това ли е доказателството, за което говориш?

— И да, и не. Уолтър Карнеги беше мой стар приятел. Връщаме се двадесет години назад, когато постъпи към Разузнавателното управление на Министерството на отбраната като аналитик по тероризма. Тогава аз бях новак в професията. Уоли бе отслужил петнадесет години в Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, а после и в ЦРУ, преди да се премести във Федералното управление на авиацията, за да им помогне да се справят по-добре с терористичните заплахи.