Джон Нанс - Терористи

— Добре, добре. Но, Кет, всичко това не ни помага в решаването на тази загадка. Приятелят ми е мъртъв и дълбоко в сърцето си аз знам, че е бил убит, особено сега след като и аз самият бях нападнат. Ако онези момчета от хотела ме бяха набутали на задната седалка, сигурно сега и аз щях да съм мъртъв. — Той се извъртя, за да я вижда по-добре. — Не си ли съгласна? Мислиш ли, че съм параноик?

Тя поклати глава.

— Не — тихо отвърна Кет. — От това, което току-що ми каза, е много вероятно да са смятали да те убият. Поведението им го потвърждава. Професионалист, извършващ отвличане, щом показва лицето си на жертвата, значи не очаква да се изправи отново пред нея в качеството й на свидетел.

Робърт Маккейб преглътна мъчително.

— О, боже! Щом знаят къде да ме намерят, знаят и с кой полет летя тази вечер. Могат да ме чакат на летището. — Репортерът се обърна към Бронски. — Ти също може да си в опасност.

Младата жена стана и започна да се разхожда напред-назад пред пейката.

— Това е налудничаво, Робърт! Разполагаш само с думи, нали?

Той кимна.

— Е, като изключим разсъжденията ти върху смъртта на Карнеги и опита за отвличане. Разполагаме само с общи съждения, основани на твърденията му. — Кет се обърна и погледна през клоните към пристанищните светлини. — Съжалявам, но това не е достатъчно, дори за да се започне разследване.

— Не разбирам.

Младата жена отново се обърна към него.

— Виж, не знаем със сигурност дали Уолтър Карнеги е имал нещо повече от догадки относно катастрофата на Сийеър. Ти сам каза, че е имал склонност да вижда конспирация навсякъде. Дори не си сигурен, че е бил убит.

— Тогава кои бяха онези, които обърнаха стаята ми надолу с главата и се опитаха да ме убият?

— Не знам. Имаш ли врагове?

— Вероятно много. Включително телефонната компания във Вирджиния. Но никой никога не ме е преследвал. Досега.

Кет отново започна да се разхожда напред-назад. Внезапен порив на вятъра разроши косата й и тя вдигна ръка да я приглади.

— Ако съществува нова терористична групировка и ако са разбрали, че Карнеги е говорил с теб, и ако знаят, че той има доказателства или информация, която не искат да излиза на бял свят, тогава трябва да са достатъчно съобразителни, за да знаят, че двамата не сте се срещнали, което от своя страна означава, че не си получил никаква изобличаваща информация. А това значи, че не биха се притеснявали за теб. — Младата жена се обърна и задържа погледа си върху Робърт за секунди, изпълнени с неловко мълчание. — Нямаш никаква информация, нали!

— Нямам нищо! Нито писма, нито обаждания, нито дискети.

— Тогава защо те преследват чак до Хонг Конг?

— Може би знаят, че ми е изпратил нещо, а аз не знам какво, защото не съм го получил. Единият от похитителите каза, че са търсили компютъра ми. Може би са очаквали да го намерят на харддиска.

Кет кимна, дълбоко замислена, спряла поглед върху ярко осветения силует на града.

— Смятат, че си презаписал нещо от дискета, или че си свалил нещо с модем. — Бронски се обърна към журналиста. — Но ти си взе компютъра, нали? Върна си го, преди да бяха имали възможност да го прегледат?

— Да. На сигурно място е в… — Той махна към паркинга.

— Таксито. — Кет довърши изречението, докато Робърт ставаше от пейката. Двамата хукнаха към мястото, на което бяха оставили автомобила.

Той беше още там. С изгасени фарове и двигател. Слабата светлина на уличната лампа падаше върху силуета на шофьора, прехвърлил ръка през сваления ляв прозорец на колата, отпуснал тежко глава върху гърдите си.

— О, боже! — възкликна Кет, докато се приближаваха към него и внимателно се оглеждаха дали няма някой наоколо. Агент Бронски докосна ръката на шофьора, очаквайки да види кръв.

Вместо това мъжът подскочи стреснато.

— Извинете! — каза Кет. — Мислех… че сте ранен.

— Съжалявам! Унесъл съм се.

Младата жена се загледа в града. Тя си пое дълбоко въздух, преди да се обърне отново към шофьора.

— Само още пет минути.

— Добре.

— Робърт, искаш ли да донесеш компютъра си?

Маккейб се пресегна към задната седалка на колата и взе куфарчето. После последва Бронски на около дузина ярда встрани от погледа на всеки минувач или шофьор. Журналистът се изненада, когато видя, че младата жена разгъва антената на сателитен телефон. Тя извади визитка от чантата си и погледна репортера.

— Запознах се с шефа на охраната на летище Чек Лап Кок — обясни тя. — Нека да видим какво мога да направя относно притесненията ти за сигурността ни.