Джон Нанс - Терористи

— И какво ти даде той?

— Нищо — каза Робърт. — Но ми каза нещо.

— Какво?

— Месец след като Сийеър се разби близо до Куба, той ми се обади. Беше следобед. Обаждаше се от уличен телефон. Бе уплашен до смърт. Каза ми, че се е натъкнал на нещо, свързано с катастрофата на Сийеър, което много го е разтревожило.

— Каза ли ти какво е то?

— Никакви подробности или факти, които да подкрепят думите му. Каза, че е разпитвал за Сийеър и това очевидно е разтревожило някого, защото животът му току-що е бил заплашен от няколко наемни убийци в станцията на метрото. Първо помислил, че са агенти на ЦРУ. Когато ми се обади, вече не беше сигурен. Каза ми, че нищо такова не му се е случвало преди.

— Но, Робърт, какво, за бога, е имал като информация? За какво е разпитвал? Как се е замесил? Каза, че е задавал въпроси…

— От името на Федералното управление на авиацията. Уоли каза, че когато отишъл в разузнаването ни, ги заварил страшно уплашени заради случилото се със Сийеър.

— Това го каза.

— Нека завърша. Каза ми, че са били уплашени и не са искали да сътрудничат, защото са мислели, че това е първата голяма проява на нова, добре школувана терористична групировка, за която ЦРУ и Разузнавателното управление към Министерството на отбраната не знаят нищо. Не знаят нищо и не искат да го признаят.

— Какво друго?

— Уоли каза, че авиоиндустрията притиска президента да каже на обществото направо, че Сийеър не е терористичен акт. Оказва ли се същия натиск и върху ФБР?

Предпазливостта накара Кет да избегне въпроса.

— Продължи за Карнеги.

— Уоли каза, че има неоспорими доказателства и че е доста уплашен. Не ми даде повече подробности. Искаше да се срещнем. Уговорихме място и време. Бе много настоятелен да каже какво е открил. Каза, че времето изтича.

— Тоест?

— Де да знаех. Попитах го дали може да ми изпрати копие, но той каза, че файлът е заключен. Повтори го два пъти.

— Заключен ли? — попита тя.

— Да.

— Уоли надежден ли е?

— Напълно, въпреки че понякога ми се струваше, че вижда призрака на конспирацията там, където го няма.

— Значи не ти е казал какво доказателство е имал и не ти е дал нищо конкретно. Каза ли ти какво иска тази нова терористична групировка? Няма смисъл да взривяваш самолет във въздуха, ако не целиш да постигнеш нещо. Дори похитителите имат цел.

— Не знам. Не дойде на срещата. Не можах да го намеря по телефона нито същия ден, нито на следващия. Не отговори и на съобщенията ми. Дори минах през тях, но не си беше вкъщи. На третия ден трябваше да замина за Хонг Конг, за конференцията.

— Опита ли се да му се обадиш оттук? — попита Кет. Тя забеляза израза на болка, който се изписа на лицето му, когато кимна.

— Уолтър Карнеги е мъртъв.

Младата жена скръсти ръце и го погледна за миг.

— Как е умрял?

— Самоубил се е. Така ми каза секретарката му.

— Не й ли вярваш?

Робърт поклати глава.

— Папата би бил по-подходящ кандидат за самоубийство.

— Оставил ли ти е бележка или писмо? — попита Кет и след това добави: — Разбира се, няма как да знаеш. Още не си се върнал.

— Разбрах за смъртта му тази сутрин. Оттогава се опитвам да събера мислите си. Някой е искал Уоли да мълчи и затова е бил убит. Каза ми, че катастрофата е причинена от терористи и че групата е нова, силна и непозната. Три дни по-късно са го убили. За мен това е твърде голямо съвпадение.

Кет бе подпряла глава на ръката си. Припомняше си следобедния разговор с Джейк Роудс. Той бе използвал думата „уплашен“, за да опише настроението на администрацията. Но все пак Маккейб си оставаше опасен водещ репортер за голям вестник…

Тя рязко се обърна към него.

— Ще ми обещаеш ли най-тържествено, като мъж на честта, че всичко си остава тук? — попита агент Бронски, докато проследяваше с очи как друг джъмбо-джет се издига с гърлен вой в небето. Дори и неизявен пилот като нея не можа да устои на гледката.

Робърт Маккейб кимна.

— Разбира се. Знаеш ли нещо?

Кет поклати глава.

— Единствено фактът, че е бил прав, че администрацията иска причината да не е свързана с Куба или с терористи.

— Тогава поне това е вярно.

— Но нямаме нито добро предположение, нито информация за определена терористична групировка. Не знаем и какво е тъй нареченото доказателство. — Тя размаза един комар. Единственият, който видя.

— Но върху теб се оказва правителствен натиск да не го определяш като тероризъм?

— Не казах това, Робърт. Не официално. Всъщност не съм казала нищо — бавно отговори агент Бронски. — Истината е, че дори не водим този разговор. И ако се замислиш, аз дори не съм тук.