Клайв Къслър - Ударна вълна

— Опасявам се, че обидихте моя главен инженер — каза Куик на Сандекър. — Не бяхте ли малко груб, като го обвинихте отсега, ако не бъде спазен графикът?

Сандекър гледаше замислен затворената врата.

— Залозите са твърде високи, капитане. Нямах намерение да стане така, да стоваря вината върху главния инженер Тофт. Но харесва ли ви, или не, знайте, че този човек държи в ръцете си съдбата на всяко човешко същество, намиращо се на остров Оаху.

В три и половина часа на следващия следобед, изтощен и мрачен, Тофт влезе в кормилната рубка и съобщи на Сандекър, Гън и капитан Куик:

— Лагерите в левия вал са подменени. Готов съм да потеглим, но най-високата скорост, с която можем да се движим, е пет възела, без да щадим сили.

Сандекър стисна силно ръката на Тофт.

— Жив и здрав да сте, инженере, благодаря ви!

— Какво е разстоянието до мястото на конвергенцията? — попита Куик.

— Осемдесет морски мили — отвърна Гън, без да се замисля, тъй като бе пресмятал десетки пъти курса наум.

— Пределна граница — отбеляза притеснен Куик. — Движейки се с пет възела, за разстояние осемдесет морски мили ще ни са нужни шестнайсет часа, което ще рече, че ще пристигнем на мястото минути преди осем нула нула часа.

— Осем нула нула — повтори Гън с тон, малко по-висок от шепот. — Това е точният час на конвергенцията, предвиден от Йегър.

— Пределна граница — разнесе се като ехо гласът на Сандекър, — но главният инженер Тофт ни предоставя възможност за успех в тази трудна задача.

Лицето на Гън помръкна.

— Надявам се да сте наясно, адмирале, че като стигнем в района и бъдем засегнати от конвергенцията, има голяма вероятност всички да загинем.

Сандекър огледа поотделно тримата мъже, без да промени изражението си.

— Да — каза тихо той. — Вероятността е много голяма.

Малко след полунощ Пит направи последно измерване на звездите и го отбеляза на картата си под светлината на полумесеца. Ако изчисленията му бяха точни, те щяха да зърнат остров Гладиатор след няколко часа. Той нареди на Мейв и Джордино да наблюдават зорко хоризонта пред тях, за да може той да си позволи лукса да поспи един час. Имаше чувството, че едва се бе унесъл в дрямка, когато Мейв леко го разтърси, за да го събуди.

— Твоето ориентиране се оказа напълно вярно — рече тя с възбуда в гласа. — Островът вече се вижда.

— Имаш изключителни мореплавателски способности, стари приятелю — възхити му се Джордино. — Прецени съвсем точно времето за пристигане.

— И то до последната минута — засмя се Мейв. — Защото мъртвите листа от платната започнаха да окапват.

Пит се вгледа в нощта, но видя само отражението на звездите и луната върху морската повърхност. Тъкмо отвори уста, за да каже, че не вижда нищо, и в същия миг сноп светлина премина по западния хоризонт, последван от яркочервено сияние.

— Вашият остров има ли светлина за ориентиране? — попита той Мейв.

— Има една малка кула с фар на ръба на южния вулкан.

— Е, семейството ти поне е направило нещо в помощ на мореплаването.

Мейв се засмя.

— Когато е строил кулата, прапрадядо ми изобщо не е мислил за заблудени моряци. Целта й е била да предупреждава корабите да не се доближават и да не слизат на острова.

— Много ли плавателни съдове са си патили, доближавайки се до брега?

— Когато бях малка, татко често споменаваше за разбити в скалите кораби.

— А за оцелелите от тях?

Тя поклати глава.

— Изобщо не е ставало дума за опити да се спасяват хора. Той често повтаряше, че всеки, който стъпи на остров Гладиатор, без да е поканен, ще има среща с дявола.

— В смисъл?

— В смисъл, че тежко ранените биваха убивани, а другите — пращани да работят в мините до края на живота им. Никой не е успявал да избяга от острова, за да разказва за зверствата.

— Ти обаче си избягала.

— За това спомогнаха и клетите рудокопачи — тъжно отбеляза тя. — Но никой не повярва на думите ми относно семейството ми. Когато се опитвах да опиша положението на властите, татко просто ги подкупваше.

— Ами китайските работници в мините днес? Колко от тях напускат острова цели-целенички?

Лицето на Мейв помръкна.

— Почти всички накрая умират от прекомерната горещина в долните шахти.

— Горещина ли? — изненада се Пит. — От какъв източник идва?

— От отдушниците за пара в пукнатините на скалата.

Джордино отпрати замислен поглед към Пит.

— Чудесно място за учредяване на профсъюз!