Майкъл Ридпат - Хищникът

— И вършите това оттук? — попита Крис, като огледа офиса.

Жижка се усмихна.

— О, самият аз вече не търгувам. Правех го в началото, но сега смятам, че не е необходимо. Раздавам парите на други да го правят, на такива като вас. Аз вземам големите стратегически решения. Смятам, че ако те са правилни, печалбите сами се грижат за себе си. Но това, което, изглежда, никога не успявам да получа в достатъчно количество, е спокойствие и тишина, за да чета и да размишлявам.

Крис помисли, че в това има резон. Осъзна, че има опасност да подцени доктор Жижка.

— И вероятно затова инвестирахте в „Карпейтиън“. Изглеждаше правилно стратегическо решение, нали?

— Отчасти…

— Отчасти?

— Отчасти. Най-вече заради Ленка.

— Познавахте я отдавна?

— Да. Когато започнах в този бизнес, навлязох в пазара на високодоходните облигации. Това беше когато още купувах лично някои ценни книжа. Работех с всички големи брокери, включително с „Блумфийлд Уайс“. Докато останалите бяха доволни да ми продадат всякаква емисия, стига да е една от техните, Ленка ми продаваше само облигации, които вършеха работа. Въпреки че бях само дребен клиент, тя се грижеше за мен. И накрая й възложих целия си бизнес. Печалбите бяха добри и тя никога не злоупотреби с доверието ми. Разбирахме се добре — родителите ми бяха от едно малко градче до Прага. Затова, когато ми каза, че създава „Карпейтиън“, си помислих: „защо да не я подкрепя?“. Тя го заслужаваше. И досега фондът работеше чудесно. Проблемът е, че някои от надзорниците непрекъснато задават въпроси за него. Той някак си изпъква в нашия списък с инвестиции.

Жижка направи пауза и свали очилата си.

— Бях шокиран от новината за убийството й. Ужасно! — Той поклати глава и разтърка очите си. После вдигна поглед към Крис. — Но сега, когато я няма, моментът ми се струва подходящ да изляза от фонда, като се имат предвид всички останали фактори. Сигурен съм, че разбирате.

Крис наистина го разбираше. Но не можеше да си позволи да се съгласи.

— Все още ли мислите, че стратегическият аргумент е най-важен? И че когато централноевропейските икономики бъдат интегрирани в Европа, ще има възможности за печелене на пари?

— Да, мисля, но… — Жижка сви рамене.

Крис се впусна в сладкодумните си обяснения за възможностите в Централна Европа, изложи възгледите си за икономическите възможности там, положителната история на фонда от създаването му и как сегашната паника на пазара осигурява шанс за правене на повече пари. Жижка слушаше учтиво, но Крис забеляза, че не постига нищо. Жижка беше инвестирал, за да подкрепи Ленка. Сега Ленка си бе отишла и той нямаше причина да остане ангажиран с фонда. Решението му бе взето.

Минутите отминаваха. Неговият половин час почти изтичаше. Крис се изправи, за да си върви.

— Благодаря ви, че ме изслушахте, доктор Жижка.

— Това е най-малкото, което можех да направя — отговори той. — В края на краищата вие бяхте партньор на Ленка.

— Бях. — Крис се ръкува с Жижка. Почтен човек. Честен човек. Напълно различен от Руди Мос. — Знаете ли, все още се чувствам неин партньор. Сякаш тя все още е тук и наблюдава над рамото ми. „Карпейтиън“ все още е нейна фирма. Тя ми вярваше и аз няма да я разочаровам.

Очите на Жижка бързо фиксираха Крис.

— Сигурен съм в това.

— Ще размислите ли? — попита Крис. — Ако не заради мен, то заради нея?

Жижка се колебаеше. Изглеждаше така, сякаш щеше да каже нещо, но после отиде до вратата и я отвори.

— Довиждане — каза той. — И успех.

Крис се върна в хотела. Беше потиснат. Жижка наистина не бе казал, че все още държи да изтегли парите си. Но не бе споменал и че ще си промени решението. Крис се обади на Оли у тях. В Англия беше почти полунощ, но Оли не се разсърди. Пазарът се беше сринал още повече; цените бяха паднали. Нямаше някакво вълшебно предложение за облигациите на „Юрика телеком“. Но Оли беше ентусиазиран. Смяташе, че последните новини за словашката икономика са окуражаващи и че инвеститорите все още не са реагирали на тях. Първата реакция на Крис бе да му нареди да изчака завръщането му. Но Оли наистина бе убедителен и сега, без Ленка, Крис трябваше да започне в най-скоро време да му се доверява. Защо не сега? И каза на Оли да купи словашки облигации на сутринта. Оли не попита за „Мелвил“, така че Крис не му каза нищо по въпроса.

Затвори телефона и огледа стерилната си хотелска стая. Нямаше да понесе да се измъчва цяла вечер в нея и затова свали костюма, преоблече се в други дрехи и излезе. Беше гладен. Запъти се към Ийст Сайд, към старите места. Намери едно заведение на Седемдесет и първа улица и Второ авеню, което той, Дънкан и Иън посещаваха често, и прекара един приятен час, като изпи две бири и погълна обемист бургер със сирене. Мислеше си за добрите времена на онова лято в Ню Йорк преди десет години.