Майкъл Ридпат - Хищникът

— Това е вярно.

— И вие сте били един от психолозите, които са правели тестовете?

— Това също е вярно.

— Какво мислите за техния подход?

Доктор Хорват най-после се усмихна и част от предпазливостта й я напусна.

— Отначало бях заинтригувана. Струваше ми се, че винаги има известно лицемерие в начина, по който компаниите твърдят, че търсят у служителите си всички благородни добродетели. Една от силните страни на психометричното тестуване е, че то не показва непременно хората като добри или лоши. Там не минаваш и не се проваляш. Различните хора имат различни силни и слаби страни, което означава, че са повече или по-малко подходящи за различни роли. „Блумфийлд Уайс“ съзнаваше, че много от успяващите хора в тяхната организация имат черти, на които ние психолозите гледаме с лошо око.

— Като например?

— Ако сте работили там, съм сигурна, че сте ги видели. Агресия. Желание да се победи на всяка цена. Способност да се лъже и мами. Способност да се манипулират други хора. Определено безразсъдство. Дори склонност към насилие.

— Насилие?

— Много дилъри са агресивни хора, не мислите ли?

— Някои от тях — каза Крис.

— Цивилизованото общество сублимира тенденцията към насилие по различни начини. Най-очевидният е занимание със спорт или наблюдаването му. Но търговията на финансовите пазари, изглежда, е друг такъв начин. Не ми казвайте, че не сте забелязали грубия език, перченето, желанието да се доминира в брокерската зала?

— Забелязал съм го — призна Крис.

— Добре, ние търсехме такива неща.

— И какво не беше наред?

— Страхувам се, че не мога да кажа.

Доктор Хорват го гледаше безизразно.

— Разбрах, че като един от психолозите, отговорни за тестуването, вие сте изразили загриженост за някои от курсистите. Опасявали сте се, че те могат да се окажат опасни. Предупрежденията ви са били игнорирани и кандидатите са били наети въпреки тях. Един от тези хора, Стив Мацли, впоследствие е бил осъден за изнасилване. Интересува ме дали там е имало и други, които са ви разтревожили.

— Може и да е имало — каза доктор Хорват. — Дори да е така, аз не бих могла да ги обсъждам с вас. И не съм сигурна какъв е вашият интерес в цялата тази работа. Не работите вече за „Блумфийлд Уайс“, нали?

— Не, напуснах преди три години. Но бях свидетел на смъртта на един от курсистите в моята програма. Алекс Луброн. Той падна от една яхта и се удави. Знаете ли за това?

— Да — отговори доктор Хорват. — Обстоятелствата не бяха ли подозрителни?

Крис трябваше да внимава. Доктор Хорват не бе задължена да запази разговора им в тайна и затова той трябваше да внимава да не каже нещо, което можеше да бъде използвано срещу него, срещу Дънкан или който и да било от тях по-късно.

— Навремето смятах, че обстоятелствата са ясни — отвърна той. — Но сега не съм толкова сигурен. Една от другите курсисти на лодката — Ленка Немечкова — беше убита в Прага преди две седмици. — При тези думи веждите на доктор Хорват подскочиха. — Вярвам, че може да има някаква връзка със случилото се на яхтата.

— Каква връзка?

Крис въздъхна.

— Не знам.

— И какво искате от мен?

— Ако ви дам имената на хората на яхтата, ще може ли да ми кажете дали сте били разтревожена за някой от тях?

— Краткият отговор, господин, ъ-ъ… е „не“. По причини, които вече обясних.

Независимо от това Крис продължи:

— Бяхме седем души. Аз, Ленка, Алекс, Дънкан Джемъл, Иън Даруент, Ерик Асл и една друга жена, която не беше в програмата. — Той изброи бавно имената, като наблюдаваше внимателно лицето на доктор Хорват. Нищо. Тя дори не мигна. — Напомня ли ви нещо някое от тези имена?

— Ние с колегите ми пазим личните данни на всички тези хора в най-строга тайна. Същото се отнася и за самия вас. Въпреки че не одобрявах подхода на „Блумфийлд Уайс“ в тази програма, трябва да уважавам тази конфиденциалност.

— Но, доктор Хорват! Вече убиха моя приятелка. Самият аз бях нападнат снощи от някакъв мъж с нож. — Крис посочи порязаната си буза. — Моля ви. Поне ми кажете, ако е нямало нищо в тестовете на всеки от нас.

Доктор Хорват погледна към тавана в продължение на един дълъг момент, после решително върна погледа си върху Крис. И не каза нищо.

— Не можете да ми кажете това, нали?

Пак нищо.

Крис се наведе напред. Изгаряше от желание да я убеди.

— Имало е нещо нередно с един от тези хора. Кой именно? Не е необходимо да търсите имената в картотека. Едно от тях ви говори нещо, нали? Помните го и след десет години.