Майкъл Ридпат - Хищникът

Маркъс се намръщи и веждите му се сключиха.

— Е, щом вече си тук… Говори.

Крис седна. Маркъс седна срещу него. Анджи гледаше внимателно от мястото си на пода. Пушката лежеше върху коленете на Маркъс и сочеше към Крис.

— Разкажи ми какво се случи на яхтата.

— Добре. — Крис не можеше да отмести поглед от пушката и му бе много трудно да подреди мислите си. Но щом бе стигнал дотук, нямаше смисъл да лъже. Разказа на Маркъс доста подробно за вечерта на яхтата. Напрегнатият поглед на Маркъс ловеше всяка дума.

— И това е всичко? — попита Маркъс накрая.

— Да, това е всичко.

— Нищо ли не пропусна?

Крис поклати глава.

— Ако е станало така, защо не казахте на полицията?

— Не искахме Дънкан да попадне в беда.

— Защо не? Той е убил брат ми, нали?

— Беше случайна злополука. Той не събори нарочно Алекс в морето. Беше пиян.

— Значи ти си го прикрил. Мислех, че Алекс ти е бил приятел. — В гласа на Маркъс кипяха гняв и презрение.

— Така беше — потвърди Крис. — Затова трима от нас, включително Дънкан, рискуваха живота си в опит да го спасят. Имаха голям късмет, че не се удавиха всички. Накрая мислех, че няма да успеем да открием Иън.

— За съжаление сте го открили — измърмори Маркъс.

Крис не обърна внимание на забележката.

— Бедата е — каза бавно Маркъс, — че не се е случило това.

Крис сви рамене. Беше казал на Маркъс истината. Не можеше да направи нищо повече.

— Вие, инвестиционните банкери, никога не преставате да лъжете, нали?

— Аз не лъжа, Маркъс.

— Как мога да ти повярвам? Нали си излъгал полицията. — По лицето му премина презрителна усмивка. — Знам за полицейското разследване. Преди няколко месеца преглеждах някои стари неща на майка ми и там имаше писмо до нея от леля ми, в което пишеше как полицията подозирала, че смъртта на Алекс е убийство. Обадих се на леля и тя каза, че веднага след смъртта имало подозрения, но после те не се потвърдили. От време на време ходя до Ню Йорк, за да продавам мебелите си, така че следващия път, когато бях там, открих един детектив, работил по случая. Той каза, че изпитвал подозрения. Върху челюстта на Алекс имало синина от удар. Той мислел, че всички вие лъжете. После шефът му внезапно наредил да забрави всичко по случая. И той го забравил. Но не и аз.

— Затова ли отиде да търсиш Ленка?

— Да. Отначало опитах с Ерик Асл, но той дори не пожела да ме приеме. Човекът, който е ръководел програмата за обучение, също не можа да ми помогне много. Твърде скоро разбрах, че повечето хора от онази яхта са в Лондон, така че отидох да ги намеря. Ти беше някъде извън страната, но говорих с чехкинята. Ленка.

— Която ти е разказала същото като мен — отбеляза Крис.

— Повече или по-малко.

— А после откри Дънкан и го навика?

— Да.

— Какъв е проблемът тогава?

— Не съм сигурен — отвърна Маркъс. — Но има проблем.

— Да не е нещо, което ти е казала Ленка?

Маркъс не отговори.

— Знам, че Ленка ти е изпратила писмо по интернет с думите, че има да ти казва нещо важно. Ти си отговорил, че ще й се обадиш. Направи ли го?

Маркъс кимна.

— Тя какво каза?

— Каза, че планира пътуване до Америка след две седмици и искаше да дойде тук да ме види. Уговорихме се за дата.

— Тя каза ли за какво иска да говори с теб?

— Попитах я. Каза, че е във връзка със смъртта на Алекс. И че може да ми каже подробностите само на четири очи.

— Каза ли защо?

— И това я попитах. Отговори, че имала да ми казва нещо, което имам право да знам, но се тревожела за това какво мога да направя с информацията. Каза, че щяло да е по-добре да го обсъдим при лична среща.

— Значи нямаш представа какво е било това „нещо“?

— Тя обясни само, че каквото ми е разказала за случилото се, всъщност не се е случило. Попитах я Дънкан ли е блъснал Алекс в морето, или не. Имам предвид, че човек не може да сгреши за такова важно нещо. Ленка отговори, че го е направил, но че Алекс не е умрял така.

Крис го погледна изумено.

— Какво е искала да…

— Не знам. Попитах я, но тя не искаше да ми каже нищо повече. Кажи ми ти.

— Какво? — попита Крис.

— Как умря брат ми?

— Нямам представа.

— Ти си бил там. Какво се случи? Всички заедно ли го хвърлихте в морето? Набихте го до безсъзнание и го изхвърлихте в морето? — Маркъс повиши глас. — Кажи ми, за бога!

— Не знам — отговори Крис. — Наистина не знам.

— Но как е възможно? — попита Маркъс. — Нали си бил там.

Крис сви рамене.

— Всички вие ще прикриете случилото се, нали? И после един от вас ще дойде тук и ще убие и мен. — Очите му светнаха. — Затова ли си дошъл тук? Стани!