Майкъл Ридпат - Хищникът

— Да. Благодарен съм му. Въпреки че понякога това много ме ядосва. Сърдя се и на двамата, че не ми казаха какво става. Разбира се, съзнавам, че всъщност се сърдя на себе си. Бях глупав и егоистичен. — Маркъс поклати глава. — Разбираш ли, научих чак два месеца след смъртта на мама. Непрекъснато й се обаждах, никой не отговаряше и тогава позвъних на леля ми и научих за случилото се с двамата. Пропуснах погребенията и всичко останало.

— Върнах се веднага вкъщи — продължи той вече малко по-спокойно. — Подредих всичките им вещи, разчистих ги и се преместих във Върмонт. — Той огледа малката хижа. — Тук ми харесва. Тихо е. Тук понякога мога да почувствам спокойствие. И най-после започвам да правя малко пари от мебелите. Но Алекс ми липсва. Мама също понякога, но най-вече Алекс. — Той въздъхна дълбоко. — И вярвай ми, ако открия, че този някой, един от приятелите ти, го е убил умишлено, ще, ще…

Крис го гледаше безмълвно. Не искаше да узнае какво щеше да направи Маркъс. Но той все пак му каза.

— Ще го убия.

Крис не беше подготвен за това, което го очакваше в офиса. Отиде там направо от летището след отвратителна безсънна нощ. Германският фондов пазар се бе разклатил предишната нощ и сега се намираше в пълно отстъпление. Имаше съмнения за силата на германското икономическо оживление, което означаваше силни съмнения за перспективите на Източна Европа, което пък означаваше, че повечето правителствени облигационни активи на „Карпейтиън“ са понижили стойността си. По ирония на съдбата цените на германските облигации, както и тези на други страни от еврозоната, всъщност се бяха покачили поради очакването за по-ниски лихвени нива. Това беше най-лошата възможна комбинация за позициите на Крис. И разбира се, „Блумфийлд Уайс“ бе използвал възможността да понижи облигациите на „Юрика Телеком“ с още пет пункта.

Оли беше отчаян. Купените от него словашки облигации бяха спаднали заедно с цените на останалите ценни книжа и той се обвиняваше за германските икономически проблеми. Крис се опита да го окуражи. Даваше си сметка, че е длъжен да го направи, но бе трудно. Знаеше, че след месец или два обстановката ще се промени, но не разполагаше с това време. Руди Мос щеше да поиска парите си след две седмици и тогава Крис или трябваше да продаде облигациите на „Юрика телеком“ с голяма загуба, или да посегне на силните си позиции от държавни облигации в най-неподходящия момент. И в двата случая работата на „Карпейтиън“ щеше да бъде сериозно възпрепятствана и може би прекратена завинаги.

Нямаше никакво съобщение от „Мелвил кепитал“. Крис почти се надяваше, че доктор Жижка ще промени решението си. Но той не го направи.

Прекара деня с Оли и в безполезна борба с пазарите. Наистина нямаше какво да предприемат. Все още не искаха да продават, ако можеха да си го позволят. Въпреки че имаше облигации, които си заслужаваше да купят, не разполагаха с оборотен капитал. Можеха само да наблюдават лошата прогноза на един сриващ се пазар в студения, сив петъчен следобед.

Определено нямаше шанс да върнат Руди във фонда. Но Крис все още таеше надежди за доктор Жижка. В самия край на срещата им бе усетил, че е осъществил контакт с него. Нямаше какво да се спечели от чакане Жижка да промени решението си. Или щеше да го направи, или нямаше. Крис трябваше да разбере окончателното му решение. Той вдигна телефона.

— Жижка. — Гласът бе малко по-силен от шепот.

— Доктор Жижка? Обажда се Крис Шчипьорски, партньорът на Ленка. — За момент помисли, че Жижка затваря, но после чу тихото му дишане.

— Доктор Жижка?

— Да, да — отговори накрая той. — Как сте?

— Добре. Вижте, питах се дали решихте да промените мнението си за излизането от „Карпейтиън“.

— А.

— Променихте ли го?

— Трудно е — отговори Жижка. — Следващата седмица имам събрание с някои от надзорниците. Бих искал да мога да им кажа, че сме се отървали от тази инвестиция.

— Пазарите в момента са нестабилни. Убеден съм, че ще получите по-добра цена, ако изчакате два месеца. Ленка ви взе във фонда с обещанието за добри печалби и не бих искал да излезете без тях.

Отново мълчание. Крис чуваше как бие собственото му сърце. Искаше му се да скочи в този вакуум, да запълни тишината с убедителни приказки, но запази мълчание. Жижка размишляваше. И Крис знаеше за кого мисли. За Ленка.

— Добре — съгласи се накрая Жижка. — Защо не? Лично аз вярвам, че всички тези тревоги за Германия са преувеличени. Няма да ни навреди да изчакаме два месеца. Ще остана. Но ще преоценим ситуацията през май, нали?