Майкъл Ридпат - Хищникът

— Значи Иън е удавил Алекс, за да му затвори устата? — Меган потръпна. — Абсолютно сигурен ли си, че това се е случило? Все още не мога да го повярвам.

— Не съм сигурен. Това е най-доброто ми предположение. Но спомни си, че тогава ние бяхме далеч и от тримата. Възможно е да е бил Ерик или дори самият Дънкан.

— Не е бил Ерик.

В тази увереност на Меган имаше нещо, което подразни Крис. Знаеше, че това е ревност от негова страна, и не се гордееше с нея. Но макар да се съгласи с Меган, не можа да сдържи възражението си.

— Не би трябвало да го изключваме.

— Не го изключвай, щом не искаш — каза Меган. — Но аз знам, че е бил Иън. Какво ще правим сега?

Крис внезапно се почувства много уморен.

— Не знам.

— Можем ли да отидем в полицията? — попита Меган.

— Мислих за това — отговори Крис. — Въпросът е в коя полиция? Няма смисъл да отиваме в полицията тук — тук не е било извършено престъпление. Можем да отидем в полицията на Лонг Айланд и да се опитаме да ги накараме да подновят разследването. Но нямаме сериозни доказателства. Само слухове и умозаключения. И веднага щом започнем да обясняваме какво се случи в действителност, ще трябва да признаем, че преди десет години всички сме ги излъгали. И всичко това ще ни докара арест за възпрепятстване на следствието. А могат да решат да задържат и Дънкан по обвинение в убийство.

— Ами чешката полиция? Ако сме прави и Иън е убил Ленка, тогава те могат да го арестуват.

— Вярно. Но нямаме никакви доказателства за връзка на Иън със смъртта на Ленка. Чехите ще трябва да прегледат всички свидетелства за смъртта на Алекс, което ще ни върне до проблема с американската полиция. И тогава те ще трябва да поискат екстрадицията на Иън. Не е вероятно да успеят.

— Разбирам — каза Меган.

Имаше още една причина, поради която Крис не искаше да отиде в полицията. Той знаеше, че не Иън го бе спрял на улицата в Ню Йорк. Ако Иън стоеше зад убийствата на Алекс и Ленка, тогава той имаше съучастник. Опасен съучастник. И щом Крис отидеше в полицията, този съучастник щеше да разбере, че е пренебрегнал заплахата му. И ако полицията не предприемеше бързи действия, което предвид наличните доказателства беше изключително невероятно, щяха да го убият.

— Какво ще кажеш да говоря с Иън? — предложи той.

— Това е опасно — каза Меган. — Ако сме прави и той е убил Алекс и Ленка, може просто да убие и нас. Крис, това започва да ме плаши.

— Той не може да продължава да убива наред — заяви Крис. — Мога да говоря с него и да му кажа, че ако се опита да направи нещо глупаво, ти веднага ще отидеш в полицията. Да убиеш някого в Англия при тези обстоятелства ще е много тъпо. А Иън не е тъп.

— Не знам. Това все още ми се струва опасно. — Тя го гледаше със съмнение и страх.

— Не мисля — каза Крис толкова убедено, колкото можа. Знаеше, че Меган е права — наистина беше опасно. Но поне щяха да поемат инициативата. Това сигурно беше по-малко опасно, отколкото да позволят на Иън да ги притисне, когато му е удобно.

— Какво ще кажеш?

— Ще поговоря за това с него. Иън е плъзгав, но не чак толкова. Даже ако отрече всичко, както съм сигурен, че ще направи, ще разбера.

Меган пое дълбоко дъх.

— Добре. — И кимна към телефона. — Обади му се.

Крис се поколеба. Сигурен ли беше в това, което щеше да направи? Все още не бе прекалено късно да зарови главата си в пясъка, да се преструва, че е спрял да задава въпроси и че не му пука за смъртта на Алекс и Ленка.

Но на него му пукаше.

Намери домашния телефонен номер на Иън и го набра. Каза му, че е открил някои неща в Щатите, за които иска да разговарят, и го убеди да се срещнат по обяд в една кръчма в Хампстед на другия ден, събота. По това време там щеше да е пълно и от гледна точка на Крис, безопасно.

Или поне той се надяваше да е така.

Тази нощ с Меган се любиха едновременно нежно и страстно. Страхът, който изпитваха за себе си и един за друг, ги сплотяваше. След това се прегръщаха в тъмнината и никой не искаше да изрази с думи какво изпитва. Навън, отвъд успокояващите стени на колежа, само на няколко часа разстояние, се криеше несигурност, опасност и, много вероятно, смърт.

Крис излезе рано, още преди закуска, и забеляза една неясна фигура в кола, паркирана на няколко метра по-нагоре по пътя, да оставя вестника си и да потегля. Учуди се как някой може да чете вестник в кола в седем и половина сутринта. Потръпна и тръгна във влажното утро към колата си, неспособен да отхвърли усещането, че не му остава много време.