Майкъл Ридпат - Хищникът

— Но това нямаше ли да е лоша реклама за „Блумфийлд Уайс“?

— Не. В това бе цялата работа. Наехме няколко консултанти по връзки с обществеността, след като онези дилъри бяха осъдени за разпространяване на наркотици. Консултантите казаха, че за „Блумфийлд Уайс“ е жизненоважно публично да демонстрира прочистването си от такива хора.

— И кой се оказа човекът, снабдявал Алекс?

Калхун въздъхна.

— Така и не разбрахме. Той умря преди да успее да ни каже.

— Знаете ли дали е бил някой от фирмата?

— Това не беше сигурно. Можеше да е всеки от портиера до Сидни Стол. Но все си мисля, че ако е бил портиерът, Алекс щеше бързо да ни разкаже всичко.

Крис кимна и попита:

— Продължихте ли разследването след смъртта му?

— Разбира се, че не — отговори Калхун. — След като умря, ние искахме всичко да затихне колкото може по-бързо. Особено когато полицията започна да става подозрителна.

— Помня, че ни задаваха много въпроси.

Калхун се усмихна.

— Истината е, че не ви вярваха. В това беше проблемът. Наложи се да упражним натиск.

— Как го направихте?

— Не знам — отвърна Калхун. — Направиха го на много високо ниво. Единия ден задаваха куп въпроси, а на следващия млъкнаха.

„И слава богу“ — помисли Крис.

— А дали можете да ми разкажете нещо за програмата с психометрични тестове?

Калхун изглеждаше изненадан от смяната на темата, но отговори на въпроса.

— Тя беше много успешна. Психометричните тестове се използват често за преценка на качествата за екипна работа, за лидерските качества и други подобни неща. Аз осъзнах, че всъщност „Блумфийлд Уайс“ не се нуждае точно от това. Наистина, твърдяхме, че е така, точно както всяка друга корпорация в Щатите, но само се заблуждавахме. Трябваха ни победители. Хора, които бяха решени да се изкачат на върха, независимо от цената. Не че използвахме само психометричните тестове при наемането на хора, но те бяха полезен индикатор.

— Тестовете не показаха ли някои хора като гранични психари?

— Не. Искам да кажа, не наистина. Всеки има психически проблеми. Има мнение, че истински успяващите ги имат в повече. Повечето обсебени от амбиция хора са подтиквани от нещо, ако разбираш какво искам да кажа. И това нещо може да се окаже грозно. Но ние не се интересувахме от личните им проблеми. Интересуваше ни само тяхната работа.

— А какво ще кажете за Стив Мацли?

— Подходящ пример. Преди да се премести, той вършеше превъзходна работа за нас.

— Но след това изнасили някого?

Очите на Калхун светнаха.

— Аз не съм виновен за това! Отговорността си е негова.

— Но психологическата оценка не посочи ли висок риск?

— Кой ти каза това? — сопна му се Калхун.

Крис сви рамене.

— Само слух.

Калхун въздъхна.

— Ако четеш доклада пост фактум, е възможно да откриеш индикации за случилото се. Но пост фактум можеш да направиш така с всичко.

— Така е — каза Крис и кимна. Не искаше да отблъсква Калхун. Трябваше да научи още неща от него. — Имаше ли други, за които се изказваше подобна загриженост?

— Не помня — отговори Калхун.

— Хората на яхтата през нощта, когато Алекс умря? Самият Алекс може би?

— Казах ти, че не помня.

— След смъртта на Алекс сте проверили досиетата, нали?

— Нямам представа.

— Какво искате да кажете с това, че нямате представа? Тук не става дума за някоя рутинна процедура с персонала. Това беше голям въпрос. Трябва да помните дали сте проверили досиетата, или не.

— Не си спомням — изръмжа Калхун. — А и да помнех, нямаше да ти кажа. Тези досиета са лични и много конфиденциални.

Крис беше сигурен, че в докладите е имало нещо, което е било от голям интерес за Джордж Калхун. Също така бе сигурен, че Калхун няма да му каже. Нямаше смисъл да настоява.

— Окей, разбирам — каза той. — Ами психолозите, които правиха теста? Нямаше ли между тях един недоволен от процедурите?

— Марша Хорват — изсумтя Калхун. — Помня я. Тя беше тази, която убеди фирмата да изостави програмата.

— Тя ли тестува Стив Мацли?

— Да.

— Имаше ли някой друг, за когото да се е тревожила?

— Не помня.

Крис разбра, че е стигнал до тавана на възможната информация.

— Благодаря ви много, господин Калхун.

— Значи няма да ми кажеш какво се случи наистина? — цинично попита Калхун.

— Вече ви казах. — По неизвестна причина Крис не изпитваше затруднение да го излъже.

— Хайде де. Всички тези въпроси дали някои от приятелчетата ти на яхтата не били куку. Нещо трябва да се е случило.