Майкъл Ридпат - Хищникът

— Значи си от Чехословакия? — попита Крис. — Не знаех, че „Блумфийлд Уайс“ има офис в Прага.

— Да, чехкиня съм. Но ме взеха на работа в Ню Йорк. Сега, с падането на Желязната завеса, инвестиционните банки търсят източноевропейци. Попитаха ме дали мога да им разкажа всичко за Източна Европа. Казаха, че могат да ми платят куп пари. Всъщност знам всичко за Кийтс и Шели, но това им го спестих. — Английският й беше много добър, но тя говореше с доста силен акцент.

— Английски ли си специализирала? — попита Алекс.

— Английски и руски в Карловия университет в Прага. След това продължих за магистърска степен в Йейл. Но всички тези структуралистични глупости ми дойдоха много. В Америка се правят преди всичко пари, така че реших да предприема нещо по въпроса. Започнах работа в „Блумфийлд Уайс“ преди две седмици.

— Изобщо ли нямаш икономическа степен? — попита Алекс.

— Не мисля, че икономиката, която преподават в моята страна, ще впечатли особено „Блумфийлд Уайс“. Но съм чела няколко американски книги по темата. Ще се оправя. — Тя се обърна към Крис. — Ами ти, господин Шчипьорски? Поляк ли си?

Крис се усмихна, когато тя произнесе толкова правилно непроизносимото му име.

— Не — отговори той. — Но родителите ми са оттам. Аз съм от Халифакс, в Северна Англия. Бил съм в Полша само веднъж. И говоря полски с йоркширски акцент.

— Пшише, бшише — пошегува се Дънкан.

Крис се усмихна малко криво. Шегите за акцента или за полското му име бяха престанали да го забавляват още преди години.

— Страхотна фамилия имаш — каза Алекс. — Човек направо не може да я каже.

— Знам — каза Крис. — Мислех да се прекръстя на „Смит“ или нещо подобно, но е прекалено сложно.

— Точно затова имаме Елис Айланд 1 1 Остров в северната част на залива на Ню Йорк, в миналото основен имиграционен център на САЩ. — Б.пр. — отбеляза Алекс. — Изхвърляш няколко гласни, изпускаш малко съгласни и получаваш американска фамилия.

В университета на Крис така му беше дошло до гуша да произнася по два пъти името си при всеки бюрократичен повод, че бе стигнал дотам да събере необходимите формуляри за промяната му. Но спря в мига на попълване на новото име — „Шиптън“. Шчипьорски беше фамилията на баща му, а той не притежаваше много останали от него неща. Просто се налагаше да понася фамилията си. Поне успя достатъчно лесно да съкрати първото си име от Кшищоф на Крис.

— Кой е оня тип, Руди Мос? — попита Дънкан. — Видяхте ли какъв поглед ми хвърли, когато предложих да излезем да пийнем? Все едно му казах, че сестра му е лесбийка.

— Много е задръстен — каза Алекс. — Програмата е пълна с такива. Той обаче е най-лошият. Не му обръщай внимание.

— Какво искаш да кажеш? — попита Дънкан.

— Знам го от половин година — каза Алекс. — Момченца с кафяви носове. Мислят, че ако целунат нечие дупе, ще получат най-добрата работа. И не само това, ами искат и първи да целунат дупето. Това е специалността на Руди.

Дънкан направи гримаса.

— Тук има култура на конкуренцията — обясни Ерик. — От всички нас се очаква да се конкурираме за най-добрите работни места и за най-добрите оценки в програмата. Хората като Руди Мос искрено са заети с всичко това.

— А ти не? — поинтересува се Крис.

— Аз си падам по екипите. Предпочитам да работя заедно с колегите си, а не срещу тях.

— Тогава какво, по дяволите, правиш в „Блумфийлд Уайс“? — попита Иън. — Идеите ти трудно се вписват в линията на компанията.

Ерик се усмихна и сви рамене.

— Калхун беше прав. „Блумфийлд Уайс“ е най-добрата на Уолстрийт. Ще тръгна с най-добрите, но ще го направя по свой начин.

Всички кимнаха тържествено, освен Алекс, който се разсмя.

— Не ми разправяй глупости. „Да го направиш по свой начин“ означава да се прибираш у дома съсипан в три през нощта и да не ставаш до обяд на следващия ден.

— Тази идея ми допада! — възкликна Ленка.

Ерик се ухили.

— Вижте, говорим за инвестиционно банкерство в „Блумфийлд Уайс“.

Дънкан допи бирата си.

— Добре, струва ми се, че ще е по-добре да вървим, ако възнамеряваме да се захванем с цялата тази работа, която ни възложиха.

Станаха. Крис, Иън и Дънкан се прибраха в апартамента си в Горен Ийст Сайд, като този път Дънкан внимаваше да не налети на вагон, пълен с пътници. Прекара по-голямата част от пътуването, като обясняваше колко хубава била Ленка. Очевидно го беше впечатлила. Крис можеше да го разбере, но беше решен да остане верен на Тамара, приятелката си в Лондон. Напразното преследване на Ленка беше безсмислено.