Майкъл Ридпат - Хищникът

Представиха се на охранителите на пропуска и се качиха на двайсет и третия етаж. Там „Блумфийлд Уайс“ провеждаше световноизвестната си програма за обучение.

Крис бе започнал работа в лондонския офис на „Блумфийлд Уайс“ преди половин година, през септември. Бе дошъл направо от университетската скамейка като повечето от деветимата други дипломирани курсисти. Седем от тях бяха отпътували незабавно за Ню Йорк и сега наближаваха края на обучението си. Крис, Иън Даруент и Дънкан Джемъл бяха изпратени през март за обучение във втората програма за годината. Млади банкери от офисите на „Блумфийлд Уайс“ по целия свят щяха да се съберат там, за да прекарат пет месеца в най-трудната програма за обучение, която изобщо бе създавана някога.

Въпреки че бяха много различни, тримата британци се сближиха по време на половингодишното си приспособяване на дъното на хранителната верига в лондонския офис. Дънкан по природа бе дружелюбен, но отношението на Иън изненада Крис. Познаваше го от университета, но оттогава пътищата им се бяха разделили. Иън беше завършил престижния Итън като син на министър, член на верига клубове с непонятни класически имена. В университета често го виждаха под ръка с различни разкошни блондинки. Крис беше от Халифакс. И макар цели три години Иън почти да не признаваше самото съществуване на хора като Крис, сега, изглежда, съзнаваше, че след като работят заедно за „Блумфийлд Уайс“, всички тези различия остават в миналото. Крис не му се сърдеше — те се нуждаеха един от друг.

На двайсет и третия етаж ги посрещна дребна русокоса жена в строг костюм и прибрана на кок коса. Не изглеждаше много по-възрастна от тях, но и не изглеждаше като тях.

Подаде им ръка.

— Здравейте. Аз съм Аби Холис, програмният координатор.

Те се представиха.

— Почти закъснявате. Бюрата ви са ей там. Оставете си нещата и влезте в аудиторията. Готови сме да започнем.

— Да, госпожице — каза Крис и хвърли ироничен поглед към Иън и Дънкан.

Аби Холис се намръщи и се обърна към следващата група, която излезе от асансьора.

Аудиторията бе голямо кръгло помещение с разположени амфитеатрално пет реда банки. Долу в центъра имаше различни помощни пособия: компютър, голям прожекционен екран, сгъваема карта и дори шестметрова въртяща се черна дъска. Прозорци нямаше и само тихото бръмчене на климатичната инсталация доставяше кислород от външния свят. Над и под тях се трудеха стотици инвестиционни банкери, за да умножават парите. Тук, в сърцето на сградата, се намираха курсистите, защитени засега от опасностите и изкушенията на милиардите долари, които се вихреха навън.

Помещението вече беше пълно с мъже и жени от всякакъв тип и цвят. Крис огледа табелките с имената. Поне веднъж собственото му име да пасва на екзотичните си съседи. Шчипьорски не беше по-странно от Раманадан, Нг или Немечкова. Той зае мястото си между висок русокос мъж, очевидно американец, на име Ерик Асл и чернокожа жена с име Латаша Джеймс. Дънкан седеше точно зад него, а Иън — от другата страна на аудиторията.

— А сега слушайте всички! — обяви един дрезгав глас. Настъпи тишина. Говореше едър мъж на средна възраст със зализана назад върху оплешивяващия му череп черна коса. — Казвам се Джордж Калхун и съм отговорен за програмата за обучение в „Блумфийлд Уайс“. И много се гордея с това.

Той направи пауза. Беше привлякъл вниманието им.

— Както ви е известно, „Блумфийлд Уайс“ е най-уважаваната и респектираща инвестиционна банка на Уолстрийт. Как успяхме да постигнем това? Защо, общо взето, управляваме повече емисии на ценни книжа, отколкото всеки от нашите конкуренти? Какво ни прави най-добрите? Е добре, един от отговорите е точно тук. Тази програма. Най-трудната програма на Уолстрийт. — Той каза „щрийт“. Крис вече знаеше, че това е маниерът на нахаканите типове от „Блумфийлд Уайс“. — Ние не само ще ви научим на всички финансови инструменти, от които ще се нуждаете — облигационната математика, корпоративните финанси и всички такива полезни неща. Ние ще ви учим, че победителят е човекът, който полага най-големи усилия, който работи най-много, който отказва да заеме втората позиция. — Гласът на Калхун се сниши до шепот, очите му блестяха. — Уолстрийт е джунгла и всички вие сте хищници. Там навън — той махна с ръка някъде към външния свят отвъд стените без прозорци, — там навън е плячката.

Той направи пауза, пое дълбоко дъх и напъха шкембето си в панталоните.