Майкъл Ридпат - Хищникът

— О, разбирам. Утре съм много зает през целия ден.

— Доктор Жижка. Трябва ми само половин час. Както казах, вие сте важен инвеститор за мен. И знам, че бяхте важен и за Ленка. — Крис се намръщи, докато го казваше, но знаеше, че трябва да използва името на Ленка колкото може по-често, ако иска да запази „Карпейтиън“ непокътнат.

Жижка въздъхна.

— Добре. В четири часа. Но наистина само за половин час. Имам среща в четири и половина.

— Това е достатъчно, доктор Жижка. Ще се видим.

Крис тъкмо затваряше телефона, когато Ерик дойде.

— Какво става? — попита той, като забеляза изражението на Крис.

— Не питай. Така ми се пада, щом се обаждам в офиса.

Ерик се усмихна съчувствено.

— Това винаги е грешка. Дай сега да се измъкнем оттук преди да ме хване някой друг.

Излязоха от сградата и точно когато Крис се питаше дали Ерик ще поиска да вземат такси до гарата, вместо метрото, се появи една черна лимузина. Шофьорът изскочи и отвори вратата първо на Крис, а после и на Ерик.

— Това е Тери — представи го Ерик. — Той ще те вземе, за да те откара при Джордж Калхун утре сутринта. Ще останеш да пренощуваш, нали?

— Ако нямаш нещо против.

— Страхотно. Не си струва да пътуваш през нощта.

— И така, къде живееш? — попита Крис, докато лимузината потегляше.

— На Лонг Айланд. В Мил Нек. Намира се точно до Ойстър Бей.

Трябваше им повече от час, за да се промъкнат през трафика. Ерик прекара повечето време на телефона. И това не бе демонстрация. Изглежда, осъществяваше две сделки едновременно. Крис се преструваше, че не слуша, но го правеше, разбира се. Ерик бе отчайващо неясен и непрекъснато повтаряше на хората, че „не мога да говоря сега“, макар и да спомена многократно думите Рим, Милано и Далас. Разговаряше с някой си Серджо за някакъв Джим. Някаква голяма италианска сделка, вероятно с американска компания със седалище в Тексас.

След един особено неясен разговор Ерик се обърна към Крис и каза:

— Направи ми една услуга. Не се опитвай да отгатнеш какво става.

— Разбира се, че не — отговори Крис.

Ерик въздъхна.

— Човек си въобразява, че поне една вечер ще може да си тръгне в пет часа, нали? — След това телефонът му отново изсвири мелодията си.

Накрая излязоха на тесен селски път, извиващ през горите, покрай имения, заобиколени с високи стени. От време на време се виждаше морето, проблясващо на лунната светлина. След няколко километра направиха завой, Тери натисна дистанционното, за да отвори една желязна врата, и колата спря пред бяла къща, окъпана в меката светлина на лампите, разположени стратегически около нея.

— Е, стигнахме — обяви Ерик.

— Това ли е къщата, която ми показа от яхтата? Която каза, че винаги си искал да купиш? Проектът не беше ли на някакъв прочут архитект?

— Майер. Точно така. Бях забравил, че ти я показах. Имаш добра памет.

— Поне онази нощ помня.

— Знам. Хайде, заповядай.

Слязоха от колата и Тери замина. Крис почти очакваше да се появи някой лакей, но Ерик си отключи сам и щом влязоха в огромен вестибюл с широко стълбище, водещо нагоре, викна:

— Привет!

Появи се стройна жена в джинси и по чорапи, с вързана отзад светла коса, и целуна нежно Ерик.

— Крис, това е Каси.

— Здравей — поздрави го тя с приятелска усмивка и подаде ръка. Чу се вик „Татко!“ и във вестибюла се втурна момче със светла къдрава коса, копие на майка си, и прегърна крака на баща си.

— А това е Уилсън.

— Здрасти — поздрави момчето отдолу, между краката на Ерик.

— Здравей — отвърна Крис.

Ерик вдигна момчето на ръце.

— Ще имаш ли нещо против, ако се кача горе и му прочета приказката?

— Не, давай — каза Крис и последва Каси в огромната кухня. Отмина една латиноамериканка, която тъкмо обличаше палтото си.

— Лека нощ, госпожо Каси.

— Лека нощ, Хуанита. Благодаря ти.

Каси наля на Крис бяло вино и отиде до печката, поставена върху нещо като мраморен остров по средата на огромната стая.

— Уилсън е щастлив, че баща му се е прибрал навреме, за да го сложи да спи — каза тя. — Той няма да се забави.

— Работите ли в момента? — попита Крис.

— По няколко часа дневно. Откакто се роди Уилсън и купихме тази къща, изглежда направо срамно да прекарвам цялото си време в града. Имам компания за връзки с обществеността. За щастие, партньорите ми са изключително добри, но все пак има много вечерни събития, на които трябва да присъствам, и това е известно бреме.

— Къщата е много хубава.

— И ние я харесваме. Семейството на Ерик е от околността.