Майкъл Ридпат - Хищникът

— Намерихте ли го? — попита той между две вдишвания.

— Не — отговори Крис. — Иън също скочи. Трябва да открием и двамата.

Ленка вече се беше съвзела и се беше качила на мостика при Меган. Крис и Ерик се присъединиха към тях. Обикаляха наоколо с яхтата в разширяващи се кръгове от мястото, от което бяха извадили Ерик.

— Иън добър плувец ли е? — попита Меган.

— Мисля, че да — отвърна Крис. Иън понякога ходеше на басейн след работа в Лондон. — Ами Алекс?

— Нямам представа — каза Ерик.

— Ти видя ли го? — попита Крис.

Ерик все още се бореше за въздух, но поклати отрицателно глава. Зъбите му тракаха.

— Боже, колко е студена водата!

Кръговете се разширяваха. Крис вече изобщо не бе сигурен дали са близо до мястото, където бе паднал Алекс.

— Бреговата охрана! — възкликна Меган. — Не трябва ли да се обадим на бреговата охрана?

— Не сте ли го направили още? — попита Ерик.

— Н-не — заекна Меган. — Не се сетих.

— Шестнайсети канал — каза Ерик. — Чакай, аз ще се обадя. — Той грабна микрофона на радиостанцията, която се намираше до кормилото, и подаде сигнал за бедствие. Огледа се наоколо. — Няма нищо друго близо до нас.

— След колко време ще дойдат?

— Не знам. Десет минути. Половин час. Нямам представа.

— Там! — извика Ленка и посочи напред и леко надясно от яхтата.

Крис се взря в мрака и можа да различи една махаща ръка. Меган зави към нея. Точно когато наближиха, облакът най-после отмина и луната освети плувеца. Беше Иън. Едва се движеше, но все още се държеше. Хвърлиха му пояса и той със сетни усилия проплува няколко метра, за да го хване. Крис и Ленка го издърпаха на борда.

— Видях ви да изваждате Ерик — изломоти Иън. — И се опитах да махам и да викам. Но вие не ме забелязахте.

— Е, вече те извадихме — каза Крис.

Продължиха търсенето. Отчаянието им се засилваше. От Алекс нямаше и следа. Десетина минути след подадения от Ерик сигнал за бедствие към тях се приближи бърз полицейски катер. След като се ориентира, охраната нареди на Меган да закара яхтата на брега. Меган започна да спори, че трябвало да останат и да продължат търсенето, но хората от охраната бяха непреклонни. Казаха, че в Ойстър Бей щяла да чака линейка.

Иън и Ерик се преоблякоха в сухите си костюми, които бяха долу. Дънкан отказа. Всички се струпаха мълчаливо на мостика. Яхтата летеше към брега. Сега, когато трескавото търсене бе приключило, ги измъчваше една и съща мисъл. Алекс беше изчезнал.

Дънкан лежеше на палубата. Ленка седеше до него и стискаше главата си с ръце. Иън изглеждаше изтощен и гледаше с празен поглед в пространството. Крис се чувстваше зашеметен, неспособен да повярва във видяното през последния половин час. Всичко това бе някаква ужасна грешка. Трябваше да намерят Алекс, просто трябваше. Сега, когато бреговата охрана беше дошла, властите, възрастните, щяха да го намерят. Крис не можеше съвсем да повярва, че и той вече се числи към възрастните, че това не е детска игра, че е станал свидетел как един мъж поваля друг в морето и че другият, техен приятел, най-вероятно е мъртъв.

— Ще ни питат как падна Алекс — сети се Ерик.

— Ще им кажа — изплака Дънкан. — Ще им кажа, че го ударих.

— Не, вината беше моя — каза Ленка. — Аз съм виновна, че го удари. Исках да се ядосаш. Заради него.

Дънкан поклати глава.

— Аз го убих — рече той. — Аз го убих.

— Все още има вероятност да го намерят — обади се неуверено Крис. Но никой не вярваше в това. Дори самият той.

— Дънкан може да се озове в много сериозна ситуация — отбеляза Ерик.

— Знам — съгласи се Дънкан. — Заслужавам си го.

— Не мисля, че го заслужаваш — каза Ерик. — Ти беше предизвикан. Нямаше намерение да го убиваш.

— Казах, че аз съм виновна! — повтори Ленка. — И ще им го кажа.

Крис разбра какво мисли Ерик.

— Не е необходимо някой да попада в беда. Всички знаем, че стана случайно. Трябва да кажем, че Алекс е паднал пиян в морето.

— Но аз го ударих — настояваше Дънкан.

— Знаем — каза Крис. — Но знаем също, че нямаше намерение да го убиваш. Освен това ти беше провокиран. Но ако кажем на полицията, те могат да те арестуват за непредумишлено убийство или нещо такова.

— Мисля, че може да бъде обвинен за убийство втора степен — заяви Ерик. — Каквото и да е обвинението, ще е сериозно.

— Не мога да повярвам, че си способен да говориш по този начин — настояваше Дънкан. — Алекс е мъртъв! Не разбираш ли това? Алекс е мъртъв.

Ленка спря да плаче и се приближи до Дънкан.