Майкъл Ридпат - Хищникът

— Сериозно ли се отнасяш към политиката, Ерик?

Ерик го погледна и се усмихна.

— Да.

— Но човек не може да е едновременно и политик, и инвестиционен банкер, нали?

— Планът ми не е такъв. Ние в Съединените щати си имаме професионални политици. Те отиват в юридически колежи и после живеят във Вашингтон, запознават се с влиятелни хора. Моята стратегия е друга.

— И каква по-точно?

— В днешно време на човек му трябват пари, за да стигне върха в политиката. И този принцип все повече ще се утвърждава. Средствата за предизборни кампании непрекъснато се увеличават. Затова първо възнамерявам да направя куп пари и после да вляза в политиката. „Блумфийлд Уайс“ изглежда добро място за начало.

— Звучи смислено. — И за Ерик наистина бе така. Вярваше му, че ще осъществи плановете си. За Крис бе невъзможно да прави по-далечни планове от това да е благодарен, че има работа в „Блумфийлд Уайс“ и да се старае да я запази.

Ерик подкара яхтата обратно. От кубрика под тях се разнесе дрезгавият смях на Ленка.

— Ще поемеш ли управлението, Меган? — попита Ерик. — Ще сляза долу да видя какво правят.

Меган пое щурвала, а Ерик слезе долу. Крис остана на мостика.

— Добър лоцман ли си? — попита я той.

— Не — усмихна се Меган. — С Ерик сме излизали само няколко пъти с яхтата. Е, лесните неща мога да ги правя.

— Отдавна ли го познаваш?

— От четири години. Бяхме заедно в колежа „Амхърст“. Излизаме от около година. — Тя забеляза изненадата на Крис. — Ти мислеше, че съм още в гимназията, нали?

— О, не, не — отговори Крис.

— Изчервяваш се — каза Меган. — Отвратителен лъжец.

Истина беше. Крис усети пламналото си лице.

— Добре, признавам си — каза той. — Изобщо не изглеждаш на двайсет и две. Но това е хубаво, нали?

— Може би един ден ще е така. А сега си е чисто неудобство. Никой не ме взема на сериозно. И хора като теб се чудят защо Ерик ходи с ученичка.

— О, много добре разбирам защо Ерик ходи с теб — каза Крис, без да се замисля.

Меган бързо го погледна, за да провери дали това не е само любезна забележка, след това се усмихна и каза:

— Пак се изчерви.

Крис отпи от бирата, за да скрие объркването си. Меган наистина беше доста привлекателна. В нея имаше някаква мекота и самообладание, които предизвикаха у него желание да разговарят.

— Ерик е много амбициозен, нали? — попита той.

— О, да.

— Представи се блестящо в курса. Разбираше моментално всичко. Мисля, че той ще стигне далеч.

— Сигурна съм в това — потвърди Меган.

— Но същевременно е много приятен човек — продължи Крис. — Отдели много време, за да помогне на нас, останалите. Не беше длъжен да го прави.

— Но това не навреди на кариерата му, нали? — попита Меган.

— Можеше и да навреди — отвърна Крис.

— Но не стана така?

— Да, не стана.

Меган гледаше напред. Тъкмо заобикаляха една шамандура.

— Съжалявам. Това беше нечестно от моя страна. Ерик е много мил и щедър. Но никога няма да остави някой да попречи на амбициите му.

Крис вдигна вежди.

— Мислиш ли, че наистина ще се занимава с политика?

— О, да — отговори Меган, все така съсредоточена върху управлението на лодката.

— А мислиш ли, че ще стигне далеч?

— О, да — повтори тя.

Една мисъл порази Крис.

— Ще извърви ли целия път? Ще стане ли президент?

Меган се усмихна, сякаш Крис току-що бе разкрил някаква тайна.

— Това, което Ерик иска да направи, обикновено го прави. Никога не го подценявай.

— О-о! — Тя едва ли говореше сериозно. Но все някой трябваше да бъде президент и Ерик имаше не по-лош шанс от всеки друг.

— Не му казвай, че съм ти доверила това — помоли Меган.

— Гроб съм — отвърна Крис. — Но като че ли…

— Какво?

— Не знам. Като че ли си някак нещастна.

— Аз харесвам Ерик. Много. Всъщност… — Тя млъкна. Крис разбра много добре, че иска да каже колко много го обича, но че не може да се насили да го направи пред един непознат. — Харесвам го — повтори отново тя. — Но, моля те, не се обиждай, не съм във възторг от инвестиционното банково дело. Ерик има истински талант и ми се ще да го използва за нещо по-полезно.

— Навлизането в политиката може да бъде полезно. Ако е честен. А Ерик е честен.

— Така е. Бедата е, че Ерик е републиканец, а аз не съм.

— О!

Меган въздъхна.

— Както и да е. За момента нещата вървят много добре. Той харесва работата си, а аз своята, и макар да не се виждаме толкова често, колкото бихме искали, когато сме заедно, е чудесно.