Майкъл Ридпат - Хищникът

Крис взе две бутилки и каза:

— Ще ги занеса на Ерик и Меган.

— Ще дойда с теб — присъедини се Иън.

Скупчиха се на мостика. Дънкан седеше на бака пред тях, пиеше бирата си и гледаше светлините на Кънектикът.

— Дънкан и Ленка скараха ли се? — попита Ерик.

— Да — каза Крис.

— Знаех си, че ще стане така.

— Не трябваше да ги каните — обади се Иън. — Той беше решил да създава неприятности.

— Трябваше — каза Ерик. — Не можем да го изключим от групата.

— Освен това — добави Крис, — Ленка е виновна. Напила се е.

— Алекс също — каза Иън. — Между другото, какво му е? От изпита насам все е унил.

— Не знам — отговори Ерик. — Може би майка му.

— Или работата му — каза Крис. — Той разбра ли защо не получи назначение? Справи се доста добре на изпита и мислех, че го искат от ипотеките. Ти знаеш ли защо, Ерик? Да не би просто да са го забравили?

Ерик сви рамене.

— Майка му не е добре. Мисля, че е за това.

— Виж — прошепна Иън. Сочеше надолу към кубрика зад тях. Ленка и Алекс бяха вплетени в здрава алкохолна прегръдка.

— О, по дяволите! — възкликна Крис.

Всички се обърнаха към Дънкан. Той се беше изправил и тъкмо хвърляше празната бирена бутилка в морето. Все още не можеше да види какво се случва в кубрика, защото мостикът му пречеше.

— Ленка! — извика Крис.

Ленка не го погледна, а само вдигна предупредително пръст.

Крис се обърна към Дънкан и викна:

— Дънкан! Чакай!

Дънкан вдигна поглед, олюля се и почти падна, когато една вълна удари яхтата.

— Искам още бира — изръмжа той, тръгна и видя Ленка и Алекс. — Хей! Какво правите?

Сграбчи Ленка за рамото и я дръпна от Алекс.

— Не ме пипай! — извика тя и го блъсна в гърдите.

— Какво правите вие бе? — извика Дънкан и също я блъсна.

— Остави я на мира! — викна Алекс.

Дънкан отстъпи крачка назад и замахна. Алекс беше прекалено пиян и не можа да реагира. Ударът попадна право в брадичката му и той се олюля. Дънкан го удари още веднъж, Алекс залитна към парапета, преобърна се и полетя надолу.

Впоследствие на Крис му беше трудно да възстанови точно какво се случи. Спомняше си писъците на Ленка, празния поглед на Дънкан, който гледаше с отворена уста мястото, където бе стоял Алекс. Ерик скочи от мостика и се хвърли във вълните.

Иън събу обувките си и също тръгна да скача.

— Недей! — опита се да го спре Меган, но той не я послуша.

Яхтата се носеше по вълните. Меган изключи мотора. Облак закри луната. Крис едва различаваше плуващия Иън. От другите двама нямаше и следа.

— О, боже! — възкликна Дънкан и също почна да се събува.

— Спри го! — извика Меган. — За бога, Крис, не го пускай да скочи!

Ленка крещеше на Дънкан на някаква смесица от чешки и английски. Крис скочи, за да го хване, но се забави.

— Трябва да го извадя, трябва да го извадя — фъфлеше Дънкан, докато се прехвърляше през парапета.

Ленка се хвърли в прегръдката на Крис. Хълцаше истерично. Той се опита да я отблъсне, но тя не го пускаше, затова я зашлеви през лицето. Тя го погледна смаяно и той я натисна да седне на един стол в кубрика.

Меган обръщаше яхтата назад.

— Крис! Ела тук!

Крис бързо се изкатери до мостика, но дори оттам — на няколко стъпки по-високо — не можеше да види никого. Двамата с Меган оглеждаха тъмната кипяща вода отпред. Тук, по средата на залива, вятърът беше по-силен. Пяна проблясваше тук-там по гребените на вълните, сякаш сто малки плувци заобикаляха яхтата. Луната се скри зад облак и внезапно стана много тъмно. Изглежда, се намираха на половината път между Лонг Айланд и Кънектикът и макар да ги заобикаляха светлините на яхти, никоя не бе достатъчно близо, за да помогне.

Меган бавно насочи яхтата към мястото, където мислеше, че бяха, когато Алекс бе паднал зад борда. Четирима бяха във водата, а Крис и Меган не виждаха нито един.

— Там! — извика Крис. — Вдясно!

Беше Дънкан — пляскаше несръчно във водата. Меган насочи яхтата към него. Крис скочи в кубрика и сграбчи спасителния пояс. Дънкан ги бе видял и им махаше. Беше доста трудно да се маневрира близо до него и измина цяла скъпоценна минута, преди Крис да успее да му хвърли пояса и той да го хване. Крис задърпа силно, влачейки го през водата, и накрая го издърпа на борда. Дънкан се тръшна на палубата и задиша тежко. Крис хукна към мостика да види какво става с другите.

— Мисля, че там има някой — каза Меган и насочи яхтата към нещо, което се показваше над водата.

Беше Ерик. След пет минути и той също се озова на палубата — трепереше и пухтеше.