Майкъл Ридпат - Хищникът

Ленка го видя, намръщи се и спря.

— Какво правиш? — настоя да узнае Дънкан.

— Говоря с Алекс — тихо отвърна тя.

— Как можеш да правиш това? Защо не можеш да говориш с мен?

— Дънкан. — Крис го хвана за ръкава и го задърпа назад.

Ленка избухна.

— Мога да говоря с когото си искам, Дънкан. Мога да се разхождам с когото си поискам. Мога да спя с когото си поискам. — Направи крачка към Дънкан и го сръга с пръст в гърдите. — Аз те харесвах, Дънкан. Прекарахме добре заедно. Но не съм длъжна да понасям отвратителното ти държане. Ти не можеш да ми казваш какво да правя, разбра ли? Ние сме скъсали, Дънкан. Край!

Дънкан беше толкова изненадан от избухването й, че загуби ума и дума. Накрая Крис успя да го издърпа. Дънкан погледна назад и викна:

— Кучка!

— Педераст! — викна и Ленка.

Крис и Алекс се спогледаха, после Крис бутна Дънкан обратно към „Блумфийлд Уайс“.

Същия следобед по време на почивката Крис пресрещна Ленка. Тя все още беше ядосана.

— Беше много неприятно — започна той.

— Ти разговаря ли с него?

— Да.

— И той ще се откаже ли?

— Не.

Ленка въздъхна.

— Така си и мислех. Разбра ли сега какво имах предвид, когато казах, че той се държи така, сякаш ме притежава? Истината е, че не ме притежава, и аз трябва да го накарам да го разбере. Харесвам го въпреки всичките тези глупости, но ако единственият начин дебелата му глава да проумее, че сме скъсали, е да му кажа, че е педераст, значи съм направила каквото трябва.

— Той ревнува. Мисли, че между теб и Алекс има нещо.

— Това може би е добре. Тогава ще разбере, че всичко е свършило. — Ленка забеляза съмнението на Крис. — Имаш ли някакви други идеи?

И му обърна гръб и се запъти наперено към класната стая.

Седмицата преди последния изпит беше истински ад. Всички бяха напрегнати. Знаеха, че Уолдърн ще подготви трудни задания. Изпитът се състоеше от четиричасова задача върху капиталовите пазари, макар Уолдърн да бе обещал, че ще използва и задания върху останалата материя, която бяха изучавали. Така че трябваше да преговорят всичко. Повечето курсисти се страхуваха да не се озоват в последната четвърт от имената в списъка. Останалите се вълнуваха за първите места. Руди Мос все още заемаше първа позиция, а Ерик — втора. Латаша Джеймс беше трета. Ленка изпадна на десето място след катастрофалното си представяне на изпита по етика. Дънкан се намираше точно над граничната линия, а Алекс — точно под нея. Дори Крис на двайсет и шесто място чувстваше, че последната четвърт не му мърда, ако се паникьоса. Както се изрази Иън, той се паникьосваше заради паниката.

Алекс се подготвяше упорито с помощта на Ленка и смятаха, че ще се справи. Но за Дънкан почти бяха изгубили надежда. Крис опита всичко: окуражаване, натякване, сарказъм, но не постигна ефект. Дънкан бе склонен към самоунищожение.

Изпитът беше необичаен. Ставаше дума за въображаема американска кабелна телевизионна компания със съмнителни баланси, която искаше да издаде рискови високодоходни облигации за финансиране на поглъщане на компания във Франция. Крис призна, че това е умно: трябваше да разбираш от счетоводство, кредит, трансгранични сливания и поглъщания, и разбира се, от капиталови пазари, за да структурираш сделката и да опишеш как може да бъде осъществена.

Крис се задълба в задачата и след три часа се беше справил с по-голямата част от нея. Главата му направо се пръскаше от напрежение. Още час. Щеше да успее. Стигна до края на поредната страница и се протегна. Аудиторията беше тиха — чуваше се само шумоленето на хартия и драскането на писалките. Аби Холис наблюдаваше тъпо класа от мястото си в центъра.

Точно щеше да се захване отново с работа, когато Ерик, който седеше до него, събра листовете си и тръгна към Аби. Вече беше свършил? Аби изглеждаше не по-малко изненадана от Крис и заговори тихо с Ерик.

Крис чу шепот зад гърба си и замръзна.

— Крис…

Беше Дънкан, който седеше точно зад него.

— Крис. Кимни, ако ме чуваш.

Погледът на Крис се стрелна към Аби — тя говореше с Ерик — и той кимна.

— Дай да видя работата ти.

Крис остана неподвижен.

— Бутни я настрана.

Крис не помръдна.

— Хайде де, Крис. Трябва да ми помогнеш. Моля те!

Крис се ядоса. Щеше да издържи изпита. Знаеше го. Беше се готвил усилено, за да го издържи. Защо трябваше да позволява на Дънкан да преписва от него? Дънкан знаеше, че Дени и Роджър бяха изритани точно за това. Ако не се беше подготвил, трябваше да се сърди само на себе си.