Майкъл Ридпат - Хищникът

Крис му донесе още вода, Дънкан я изпи и продължи:

— Не можах да го понеса. Остават ми само още две седмици в Ню Йорк и искам да съм с Ленка. Затова й казах, че трябва да продължим да се виждаме и засега да забравим за бъдещето. Но тя не искаше и да чуе. Накрая почти ме изгони.

— И ти отиде да се напиеш.

— Просто не можех да повярвам. И все още не мога. Ние с нея… между нас двамата има нещо много… как да ти кажа. Тя е най-прекрасната жена, която съм срещал. Няма да срещна друга като нея, нали? — Той гледаше Крис настоятелно, очаквайки отговор.

— Ленка наистина е страхотна — отговори предпазливо Крис.

— Разбира се, че е страхотна — каза Дънкан. — В един миг мисля, че ще живеем живота си заедно, а в следващия…

— Сигурно ти е много мъчно.

— Много. О, боже! — По лицето на Дънкан потекоха сълзи.

Крис не знаеше какво да каже. Ленка беше самостоятелна и независима и щом бе скъсала връзката им, това наистина означаваше край. Дънкан просто трябваше да го преодолее. Но Крис си даваше сметка, че няма да е лесно.

— Ако искаш, може да излезем на разходка в парка и да си поговорим — каза Крис.

— Добре — съгласи се Дънкан. — Ей сега ще стана.

Крис отиде във всекидневната. Иън четеше неделния „Ню Йорк Таймс“.

— Какво му е? — попита той, без да вдига поглед от вестника.

— Ленка му е била дузпата.

— Знаех си, че не е от нейната класа. — Иън остави вестника и изпъшка. — Не мога да понасям хленченето му.

И наистина Дънкан бе неутешим. Не спеше. Пи от уискито на Иън до късно през нощта и когато го свърши, излезе да си купи още. Обаждаше се на Ленка посред нощ, докато тя не изключи телефона. Излагаше се на занятия — бършеше сълзите си съвсем очевидно и отказваше да обясни на колегите си какво не е наред. Другите курсисти се тревожеха и питаха Крис и Иън какво му е.

Крис му съчувстваше, доколкото можеше, но дори той беше изкаран от търпение от поведението му. Програмата наближаваше края си. Финалният изпит беше четиричасов тест върху капиталовите пазари и всички знаеха, че Уолдърн ще ги затрудни възможно най-много. Целият клас се подготвяше усилено, с изключение на Дънкан. Това тревожеше Крис. Дънкан беше на четирийсет и първо място, само пет имена над ужасната последна четвърт, а изпитът върху капиталови пазари беше много важен. Докато вечер Крис и Иън се потяха над книгите, Дънкан или бе в някой бар, или още по-лошо — в стаята си с бутилка уиски.

Групата все още се събираше редовно да учи в апартамента на Ерик и Алекс, но Дънкан не дойде нито веднъж. Въпреки че всички се тревожеха за него, бяха доволни да се отърват от жалкия му хумор. Но Ленка идваше. Изглеждаше малко по-потисната от обикновено, но иначе бе в много по-добра форма от Дънкан.

В четвъртък вечер след занятията Ленка изтича да го настигне. Тръгнаха заедно по Кълъмбъс авеню.

— Как е Дънкан? — попита тя.

— Не е добре.

— Ох. — Продължиха да вървят мълчаливо. После Ленка заговори: — Знаеш, че го харесвам. Ще се грижиш за него, нали?

— Опитвам се — отвърна Крис. — Но е трудно.

— Проблемът е, че ако се държа мило с него, това само го окуражава. Искам да разбере, че всичко е свършено. Раздялата ни трябва да е окончателна. Иначе по-късно ще го боли много повече. Разбираш ли?

— Мисля, че да. — Крис не искаше да взема страна и затова се опитваше да е колкото е възможно по-неутрален. Но смяташе, че Ленка вероятно е права — с Дънкан едно „може би“ щеше да бъде фатално.

— Знаеш ли, аз не го излъгах — каза Ленка. — Ние просто си прекарвахме добре. Не мислех, че отношенията ни са особено сериозни. Смятах, че и двамата го разбираме. После, когато той каза, че иска да се откаже от работата си, за да живее с мен, осъзнах, че гледа на връзката ни много по-различно от мен. Затова я прекратих. Щеше да е грешка, ако я оставех да продължи.

— Не виждаше ли, че Дънкан е влюбен в теб до уши?

Ленка въздъхна.

— Не. Винаги имам този проблем с мъжете. Започвам връзка с някой приятен мъж, добре ни е, а после един хубав ден намеренията им стават сериозни. Мислех, че Дънкан ще е различен — в края на краищата програмата си има край. И този край би трябвало да бъде подразбиращата се дата за точка в нашите отношения. Но Дънкан не иска да приеме това.

— Така или иначе, какво лошо има в една сериозна връзка?

— Някога имах такава връзка. В Прага. Бяхме сгодени и щяхме да се женим. Той беше студент по медицина и аз го обичах. Но след Нежната революция, когато имах възможността да се измъкна от отегчителната ни страна и да видя света, той не искаше да ме пусне.