Майкъл Ридпат - Хищникът

На първо място беше Руди Мос. На второ — Ерик Асл. И на трето, напук на вбесения Калхун, беше Ленка. Дънкан се движеше около петдесето място или другояче казано, в долната четвърт, но близо до границата с възможност да се качи нагоре. След слабото си представяне на изпита по облигационна математика Иън бе на четирийсет и второ място, но бързо се изкачваше нагоре. Алекс го изпреварваше с две места на четирийсета позиция, а Крис, за своя собствена изненада, се намираше на двайсет и пето място. Въпреки разликата в способностите им или може би точно поради това, групата продължаваше да работи заедно. Успехът на Ерик и Ленка беше източник на гордост за всички и те искаха да са сигурни, че Дънкан и Алекс ще приключат курса, като се изкачат над границата на позора в списъка.

Ала един от курсовете не допадаше на Крис. Етика. Иън го нарече „корпоративно лицемерие“ и този прякор си остана. Това бе просто циничен опит да се преодолеят последиците от скандала с „Финикс Просперити“ и съдебното преследване на дилъра, продавал наркотици. Контрастът между Мартин Крол, който водеше курса по етика, и върволицата изпълнителни директори, описващи детайлно ограбването на клиентите си, би бил смешен, ако курсът не бе преподаван толкова сериозно. Иън издържа изпита с най-висока оценка, което всъщност не изненада никого. Той беше интелигентен, а в етиката не се работеше с числа и неговият вроден цинизъм идеално пасваше на начина, по който се преподаваше предметът в „Блумфийлд Уайс“. Ленка я скъсаха. Тя обясни как искала да „изясни“ някои от отговорите си и подозираше, че това не се е харесало на Крол. Иронията с излизането на Иън на първо място и провала на Ленка на изпит по етика в „Блумфийлд Уайс“ не убягна на Дънкан и Крис, които дори се почувстваха засрамени от доброто си представяне.

Връзката на Дънкан и Ленка процъфтяваше. Но поведението им беше много професионално. Не даваха никакъв повод за клюки в класа или пред другите курсисти. Дори когато бяха заедно с Ерик, Алекс, Крис и Иън, се държаха повече като добри приятели, отколкото като двойка. Често седяха един до друг в някой бар или ресторант и си разменяха добродушни закачки, но нямаше и следа от онази изключваща другите интимност, с която една двойка понякога може да раздели група приятели.

Прекарваха много време заедно. Обикновено Дънкан отиваше при нея в Гринич Вилидж и често се връщаше след полунощ, а през уикендите оставаше там. Заминаха заедно за Кейп Код през уикенда, когато се празнуваше Денят на загиналите във войните. Дънкан спеше малко, но се чувстваше отлично. Беше щастлив и самосъжалението за представянето му в курса, което започваше да дразни Крис и Иън, изчезна. Ленка също изглеждаше щастлива от живота, макар че за нея това състояние на нещата очевидно бе много по-обичайно. Иън понякога се чудеше какво, по дяволите, намира тя в Дънкан, но дори той не можеше да се оплаче от доброто му настроение.

Освен това самият Иън се наслаждаваше на живота. Често излизаше сам между девет и десет вечерта. Понякога на другата сутрин Крис се сблъскваше на път за банята с някоя непозната жена. В течение на лятото видя четири или пет. Повечето бяха американки, но една бе детегледачка от Франция и именно нея Крис видя повече от веднъж. Всички бяха привлекателни.

Крис не се изненада, че успехът на Иън с жените, забележителен в Оксфорд, е още по-голям в Ню Йорк. Той използваше с пълна сила акцента си и поради някаква причина, която Крис не можеше да разбере, жените явно харесваха арогантността му, вместо тя да ги отблъсква. Но никоя от онези, които се връщаха с него посред нощ, не си правеше илюзии, че поставя началото на прекрасна връзка. Крис смяташе, че може би именно затова идват при него. Успехът на Иън бе още по-забележителен, защото по това време страхът от СПИН се разрастваше. Иън мислеше, че рискът за хетеросексуалните е преувеличен и новите му приятелки вероятно бяха съгласни с него. А Дънкан миеше съдовете с удвоено старание поради същата причина.

На Алекс му бе трудно. Майка му боледуваше тежко. Страдаше от левкемия и заболяването се влошаваше. Той го пазеше в тайна от всички, освен от Ерик, но когато състоянието й се промени от стабилно към влошаващо се, Алекс почувства, че трябва да прекарва с нея цялото си свободно време. Тя лежеше в болница в Ню Брънсуик. Той ходеше там всеки уикенд и нерядко вечер след приключване на заниманията. Налагаше се и често да отсъства и не беше учудващо, че Калхун не гледаше с добро око на това. Алекс отсъстваше колкото бе възможно, но накрая Калхун го предупреди, че ако отсъства още един ден, ще го изхвърли от курса.