Майкъл Ридпат - Хищникът

Стояха пред изхода за заминаващите на летище „Нюарк“. Беше неделя вечерта, уикендът бе приключил.

— Благодаря, че дойде от толкова далеч — каза Крис.

— Заслужаваше си.

— Смяташ ли, че ще успееш да дойдеш пак?

— Бих искала — отвърна Тамара. — Може би през банковия празник в края на март. Ако мога да намеря евтин билет.

— Вероятно ще вдигнат цените тогава — отбеляза Крис. — За да използват нуждата на хора като нас.

— При всички случаи ще се опитам — каза Тамара.

Крис я прегърна, целунаха се и после той я пусна да върви. Гледаше, докато тя стоеше на опашката пред детектора за метал. Тя се обърна, преди да влезе в дългия коридор към изхода за самолета и му махна с ръка. Той й отвърна и тя се изгуби.

Крис взе автобуса към Пристанищната администрация. Вече беше тъмно и оранжевите светлини на рафинериите в Ню Джърси проблясваха през стъклата на автобуса. Кулите близнаци на Световния търговски център се показаха над извивките на един магистрален възел. Гледката напомни на Крис за една от картините на Алекс.

Въпреки че започна катастрофално, уикендът не беше лош. Тамара разбра, че е разстроила Крис, и положи усилия да се реваншира. Прекараха съботата и неделята извън апартамента. Времето беше разкошно: разходиха се из парка, посетиха „Фрик“ 2 2 Галерия в Ню Йорк с картини, скулптури и декоративни творби, отразяващи западното изкуство от Средновековието до късния XIX век, събрани от индустриалеца Хенри Клей Фрик (1849 — 1919) под ръководството на търговеца Джозеф Дювийн и английския художествен критик Роджър Фрай. — Б.пр. и Музея за модерно изкуство и прекараха час-два в магазините „Блумингсдейлс“ и „Лорд енд Тейлър“. Сексът също бе страхотен. Но горчивият вкус на петъчната вечер остана в устата на Крис.

Тамара можеше да бъде груба и всички го знаеха. Но обикновено беше и забавна. Духовитостта й понякога бе много безцеремонна, но наистина не влагаше лошо чувство в думите, които изричаше. Или поне така смяташе Крис. Наистина, можеше да се постарае да бъде по-мила с приятелите му.

Защото те бяха неговите приятели. Той харесваше Дънкан. И макар да познаваше Алекс и Ленка само от няколко седмици, харесваше и тях. Разбира се, познаваше Тамара много по-отдавна и знаеше, че бе постъпил правилно, като я беше защитил от Ленка. Но не му хареса, че се налага да избира между тези нови приятели и приятелката си, и се сърдеше на Тамара, че го бе принудила да постъпи така.

Спомни си думите на Ленка, че Тамара не го заслужава, и се усмихна. Знаеше, че Ленка си вярва, но знаеше и че греши. Той имаше късмет с Тамара. Тя бе привлекателна, забавна и изискана. И беше добра в леглото. В това отношение Крис не бе толкова опитен, колкото би желал, но знаеше, че сексът с Тамара е страхотен. Надяваше се тя пак да дойде в Ню Йорк.

Дънкан го чакаше. Крис не го беше виждал от петък вечерта и за пръв път се запита как Дънкан бе успял толкова успешно да го избягва през целия уикенд.

— Пие ли ти се по една малка? — попита нервно Дънкан.

Крис се усмихна.

— Окей.

Отидоха в ирландския бар наблизо, говореха за незначителни неща. Накрая бирата „Гинес“ се появи пред тях.

— Съжалявам — каза Дънкан.

— Не, аз съжалявам — отговори Крис.

— Не трябваше да плещя онези приказки за британските търговски банки. Беше глупаво. Знаех, че това ще ядоса Тамара.

— Така стана.

Дънкан се закашля.

— Да, така стана. — Той отпи от бирата си. — Виж какво, знам, че Тамара не ме харесва, и не вярвам някога да промени отношението си, но ти винаги си бил мой добър приятел и особено тук. Не искам да развалям приятелството ни.

Крис се усмихна.

— Не се тревожи за това, Дънкан. Тамара понякога е нетактична. Съжалявам, че се наложи да слушаш глупостите й. Не трябваше да й казвам за изпита по облигационна математика.

— Тъжното е, че казаното от нея е истина — призна Дънкан. — Не мога да се справя с програмата.

— Хайде сега, недей да хленчиш, Дънкан. Както и да е, къде беше през целия уикенд?

Дънкан отпи от бирата си. Опита да потисне усмивката си, но не успя. Накрая се предаде.

— Ти да не би…

— Направих го.

— След партито ли?

— Да.

— Леле-мале!

— Да.

— Не бъди толкова самодоволен — каза Крис. — Искам подробности. Подробности.

— Добре. След като си тръгнахме, Ленка беше доста разстроена. Фактически и двамата се чувствахме така. Затова просто се разходихме малко, без да разговаряме. После започнахме да говорим за теб и Тамара. След това говорихме и за други неща. — Дънкан замълча и се подсмихна. — Стигнахме до площад Кълъмбъс Съркъл, огледахме се за такси и аз й предложих да я изпратя пеш до апартамента й.