Майкъл Ридпат - Хищникът

— Чувал съм много за теб — каза усмихнат Алекс.

— М-м — отговори Тамара.

Алекс замълча и присви очи.

— Добре. Забавлявайте се. — И тръгна да посрещне току-що пристигналия Тецундо Сузуки. — Хей, Текс, как си? — извика той и вдигна разперена длан високо във въздуха.

— Кой беше този дребосък? — попита ужасена Тамара.

— Алекс. Мой приятел — отговори Крис. — Той е нарисувал картината, която не ти хареса.

Тамара улови упрека в гласа му.

— Виж, съжалявам, но този лаф за англичаните и топлата бира е такова клише… Ще ми донесеш ли чаша вино?

Крис не успя да се забавлява на партито. Искаше да покаже новите си приятели на Тамара, но сега се чувстваше неловко при всяко тяхно представяне. След половин час тя омекна под въздействието на алкохола и взетия наркотик и вероятно си прекарваше по-добре от него. Той се опита да забрави за кокаина, но си даде сметка, че не може.

— О, Крис, здрасти! — Дрезгавият глас на Ленка надвика врявата.

Двамата с Дънкан си пробиваха път към Крис и Тамара. Ленка прегърна Крис и го целуна. Беше доста пияна.

— Значи това е Тамара? Здравей, Тамара. Добре дошла в Ню Йорк.

Усмихваше се и гледаше Тамара от горе надолу, тъй като приятелката на Крис бе поне двайсетина сантиметра по-ниска.

— Здрасти — отвърна студено Тамара.

— Дошла си да помогнеш на Крис да се поотпусне. Той има нужда от това, нали, Крис? — рече Ленка и го притисна към себе си. — Разбираш ли, той работи прекалено много.

— Сигурна съм, че е така — отговори Тамара. — Вие, американските банкери, се отнасяте прекалено сериозно към работата. Аз предпочитам британския подход. Ние не си падаме толкова по финансовите анализи. Но се оправяме.

— Но те са полезни — намеси се убедено Дънкан. — Мисля, че търговските банки трябва да имат собствени програми за обучение. Не виждам как могат да оцелеят в съвременния свят без тях. В даден момент се оказва, че най-важното е какво знаеш, а не само кого познаваш.

Бузите на Тамара леко се зачервиха. Крис разпозна симптомите и изтръпна.

— Това не е съвсем вярно, Дънкан — отговори тя. — В „Гърни Крохайм“ работят някои много способни хора.

— О, сигурен съм, че е така — каза Дънкан. — Просто мисля, че тези хора могат само да спечелят от малко обучение.

— Точно като теб — нетактично отбеляза Тамара с пламъчета в очите.

— Да — потвърди Дънкан с известно подозрение.

— Значи програмата за обучение на „Блумфийлд Уайс“ не ти се струва толкова трудна?

— Ами не — отвърна несигурно Дънкан. — Имам предвид, че е трудна, но мога да се справя с нея.

— Аз чух нещо съвсем различно.

— Какво искаш да кажеш? — Дънкан погледна Крис, който смутено запристъпва от крак на крак.

— Само това, че за мен система, която натоварва прекалено някои от курсистите си и те не издържат на натиска, съвсем не е идеална. Но съм сигурна, че ти ще издържиш.

Дънкан понечи да каже нещо, но прехапа устни. Знаеше, че Тамара не го харесва, а не беше достатъчно пиян, за да предизвика спор. Но с Ленка нещата не стояха така.

— Как можеш да бъдеш толкова груба с приятеля ми? — почти викна тя.

— Не съм груба — отговори Тамара. — Поне не нарочно. Дънкан започна. Аз просто му отговорих.

Ленка се олюля.

— Крис, тази жена е отвратителна. Не мога да повярвам, че имаш такова ужасно гадже.

Крис, който ужасен наблюдаваше тази престрелка, разбра, че е дошло време да се намеси.

— Ленка — обърна се той към нея с твърд тон, — знам, че си пила много. Но не би трябвало да говориш такива неща.

— Ще говоря — отвърна Ленка. — Защото е така. Ти си много мил човек, Крис. Заслужаваш някоя много по-добра.

— Крис! — извика шокирана Тамара. — Накарай я да се извини.

Вече всички наоколо мълчаха и наблюдаваха Крис.

— Ленка, сигурен съм, че нямаше предвид това, което каза току-що. Би ли се извинила?

— Няма начин — отговори Ленка. Гледаше Тамара.

— Хайде — каза Дънкан и я дръпна за ръката. — Ела. Да излезем малко на въздух.

Ленка се поколеба, след това се остави Дънкан да я издърпа. Гостите наблюдаваха мълчаливо как излизат от стаята, после глъчката избухна отново.

— Тръгваме си — заяви твърдо Тамара.

— Чакай само да се сбогуваме с Ерик и Алекс — настоя Крис.

— Не. Тръгваме си веднага.

Тръгнаха си. Когато излязоха на тихата улица, видяха как Ленка и Дънкан завиват зад ъгъла. Крис повика такси и по пътя до апартамента пътуваха в мълчание.

— Довиждане, Крис. Приятно беше. Ще ми липсваш.