Майкъл Ридпат - Хищникът

— О, Иън, подготвяш се за партито, нали?

Иън местеше поглед от Крис към Тамара и обратно.

— Ами… — беше всичко, което успя да каже.

— Здравей, скъпи — каза Тамара с очевидно наслаждение от притеснението му, подаде бузата си за целувка, облиза пръста си, топна го в праха и го втри във венците си. — Уха! Може ли още малко?

— Ъ… здравей, Тамара. Да, да, разбира се — отговори Иън и погледна неуверено Крис.

Тамара се разсмя.

— Хайде, Крис. Сигурна съм, че Иън може да отдели малко и за теб.

Крис ги зяпаше. Не знаеше как да реагира. След няколко секунди се обърна и излезе от стаята. Затвори се в собствената си спалня и загледа през прозореца оживената улица от височината на дванайсетия етаж.

Беше ядосан. Не вземаше наркотици и вярваше, че и приятелите му не го правят. Особено гаджето му. Какво си въобразяваше Тамара? Наркотици вземаха глупаците. Изненада се от Иън, но като се замислеше, можеше да го разбере. Но как беше възможно Тамара да е толкова глупава?

Бедата бе в това, че самият той се чувстваше глупаво, и това още повече го ядоса. Разбира се, познаваше хора, които вземаха наркотици. В университета бе виждал колеги да се измъкват заедно с тази цел. Познаваше проблема и от пресата — финансовият свят беше пълен с такива истории. Но винаги бе избягвал наркотиците или казано по-точно — наркотиците винаги го бяха избягвали. Именно това го караше да се чувства глупаво. Той беше един прост полски селяндур. Какво друго можеше да очаква преди парти, и то в Ню Йорк?

Каза си, че трябва да се стегне. Да остане невъзмутим. Пое няколко пъти дълбоко дъх и излезе от спалнята. Тамара се появи хихикаща от стаята на Иън.

— О, Крис, изглеждаш толкова стреснат!

— Не знаех, че вземаш наркотици.

— Не взимам. Не и редовно. Само от дъжд на вятър. Не приличам на наркоманка, Крис, нали?

Крис сви рамене. Не можеше да се сдържи да не търси признаци дали наркотикът не е започнал да действа. Очите на Тамара изглеждаха нормални; фактически изглеждаха точно същите, както и преди няколко минути. Но разбира се, че бяха такива — той отново ставаше глупав.

— Ти си голям праведник — каза тя. — Трябва да опиташ някой път.

Крис поклати глава.

Тя го прегърна и го целуна дълго и силно. После каза:

— Виж, нямаше да го направя, ако знаех, че ще се разстроиш толкова. Ще тръгваме, нали? Готов ли си, Иън?

Взеха такси до Горен Уест Сайд. Крис седеше мълчалив; Тамара говореше оживено на Иън, който, от своя страна, също я омайваше с думи. Когато пристигнаха, партито бе в разгара си. Ерик ги посрещна на вратата. С него беше едно момиче, което представи като Меган. Крис бе любопитен. Значи това беше мистериозното гадже, което живееше във Вашингтон или някъде другаде и което още не познаваше. Нищо чудно, че бе привлекателна, макар и не така изумителна, както можеше да очаква от гадже на Ерик. Имаше дълга къдрава черна коса, бледо интелигентно лице, лунички, чип нос и светлосини очи. Изглеждаше много млада, някъде на осемнайсет, но в същото време изражението й бе мъдро, не според годините й. Крис веднага я хареса.

Представи Тамара и след кратък незаангажиращ разговор Ерик ги изпрати в тълпата, като ги уведоми, че бирата е в банята.

— Готин е — заяви Тамара, докато си пробиваха път през тълпата към банята.

— Не е свободен — отвърна Крис. — Мисля, че онова момиче му е гадже.

— О, така ли? Аз я взех за по-малката сестра.

— Страхувам се, че не е.

— Няма нужда да ревнуваш, Крис — каза Тамара и стисна ръката му. — Щастлива съм с това, което имам.

Крис се усмихна. Тя очевидно се опитваше да се реваншира, а и той не искаше да се цупи и да провали уикенда.

— Между другото, не ми допада вкусът му в изкуството — обяви Тамара и се намръщи на картината, която изобразяваше рафинерия в пустинята.

— На мен ми харесва — каза Крис.

— О, Крис, ти си толкова „индустриален“.

Откриха бирата в банята, във ваната, която беше пълна с лед.

— Колко старомодно — възкликна Тамара. — Това сигурно е стара американска традиция.

— А също и много практична — добави Алекс, който изникна от тълпата. — Знам, че вие, британците, предпочитате бирата топла. Да ти сложа ли една във фурната?

Тамара се усмихна и заяви с най-саркастичния си глас:

— Мисля, че бих пийнала малко бяло вино.

Крис трепна от неудобство.

— Е, има малко в кухнята. Между другото, аз съм Алекс Луброн.

— Приятно ми е — отговори Тамара и се загледа над главата му.

— Това е Тамара — представи я Крис.