Майкъл Ридпат - Хищникът

— Съжалявам — смънка тя. — Аз опитва отново. Репо е, когато клиентът продава облигация, която той няма, освен…

— Не, не, не, не, не! — Уолдърн стисна разочаровано устни. — Сега ще ти задам отново въпроса си. Слушала ли си ме изобщо през последните две седмици?

— Да, господин професор — отговори Карла с треперещи устни. — Но за мен това е трудно. Английският ми не е добър и…

— Не приемам този отговор — каза Уолдърн. — Ние сме американска банка. Ако искаш да си професионалистка тук, трябва да говориш английски достатъчно добре, за да разбираш материята. Такова е предварителното условие за участие в програмата за обучение. И така — какво е репо?

Карла подсмръкна. Отвори уста. Една сълза потече по бузата й.

— Репо е договор за продажба и повторно изкупуване — каза един глас от другата страна на стаята и курсистите се обърнаха. Беше се обадила Ленка. — Един партньор продава облигации на друг партньор и се съгласява да ги изкупи обратно на определена бъдеща дата за определена цена.

Уолдърн се намръщи.

— Аз питах Карла. Моля, не ме прекъсвай. — Обърна се отново към разплаканата Карла. — Кажи, Карла, защо някой би искал да сключи договор като репо?

Ленка отговори преди Карла да успее да отвори уста:

— Това е евтин начин за заемане на пари за финансиране на активи в облигации. Репо лихвата обикновено е по-ниска от лихвите на паричния пазар.

Уолдърн се обърна.

— Помолих те да не ме прекъсваш. Искам Карла да отговори на въпросите ми.

— Не виждате ли, че тя не е в състояние да отговаря на въпросите ви? Затова ще го направя вместо нея — каза Ленка. — Какво друго бихте желали да знаете?

— Опитвам се да обясня нещо — изсумтя Уолдърн. — И то е, че очаквам студентите да слушат това, което им говоря.

— Опитвате се да обясните, че имате абсолютна власт в тази аудитория, а Карла е едно нищо — чу се глас отзад.

Този път беше Алекс. Всички замръзнаха.

Лицето на Уолдърн почервеня и той отвори уста, сякаш да извика, но се отказа и я затвори.

— Аз решавам какво става в тази аудитория. И няма да позволя да подронват авторитета ми.

— Това е ясно. Но ако използвате властта си, за да притеснявате, вместо да преподавате, авторитетът ви не струва нищо.

Уолдърн си пое дълбоко дъх.

— Ленка. Алекс. Елате с мен.

Настъпи пауза. Ленка и Алекс се спогледаха, после станаха и последваха Уолдърн навън. Когато вратата зад тях се затвори, аудиторията се взриви.

Ленка и Алекс се върнаха чак за следобедните занимания — на лекция за благородните метали. Но трябваше да отидат при Джордж Калхун в кабинета му в пет и петнайсет.

Останалите ги чакаха в „При Джери“.

— Постъпиха смело — заяви Дънкан.

— Всъщност глупаво — каза Иън.

— Не е така — каза Крис. — Все някой трябваше да се опълчи на Уолдърн. Това, което прави с Карла, е непростимо. Отнасят се с нас като с деца, а ние не сме деца. За бога, та ние сме професионалисти. Алекс го изтъкна съвсем правилно.

— Това е стандартният подход в „Блумфийлд Уайс“ — каза Иън. — Карла все някога трябва да свикне с него. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Ако не може да го понася, по-добре да напусне.

— Не е така — повтори Крис и поклати глава, дори се изчерви. — Уолдърн трябва да ни обучава, а не да ни обижда. Алекс беше прав — когато се отнася така към хората, губи цялото им уважение. И определено загуби моето.

— Тогава ти защо не каза нищо? — попита Иън.

Крис мълчеше. Трябваше да каже нещо. Трябваше да подкрепи Ленка и Алекс. Но не го беше направил. Помисли да отвърне на Иън, че просто се е стреснал, но се отказа. Знаеше, че това не е вярно.

— Не каза нищо, защото не искаше да рискуваш работата си — заяви Иън със злорада усмивка.

— Глупости! — сопна му се Крис. Но знаеше, че Иън е прав. Усмивката на Иън се разшири. — Ти си много гадно копеле.

Иън поклати глава.

— Просто не искам да си загубя работата. Също като теб.

Истината в забележката му засегна Крис и той се обърна към Ерик.

— Ти какво мислиш, Ерик? Трябваше ли да кажем нещо?

— Уолдърн не беше прав — каза Ерик. — Но откритата конфронтация с него никога няма да промени поведението му. Калхун винаги ще го защити. Длъжен е.

— Значи Алекс трябваше да си държи устата затворена? — попита Крис.

Ерик сви рамене.

— Останалите го направихме.

— Да де, но сега ми се ще да бях казал нещо.

Дънкан вдигна ръка и помаха.

— Ето ги.

Ленка и Алекс видяха, че им маха, и дойдоха при тях. Изглеждаха напрегнати.