Майкъл Ридпат - Хищникът

По всички лица цъфнаха усмивки.

— Аз ще правя пари за вас, сър — покорно каза Руди.

— Добре. Има ли още въпроси?

Странно, но нямаше.

Изпитът по облигационна математика беше през четвъртата седмица на програмата. Това беше един от най-важните тестове в целия курс — Джордж Калхун се постара всички да го разберат. Крис учи до девет вечерта и накрая почувства, че това е таванът на възможностите на уморения му мозък. Помисли да се обади на Тамара в Лондон, но веднъж вече я бе будил в два през нощта и се отказа. Реши да покани другите двама да пийнат набързо бира в ирландския бар на Първо авеню, който често посещаваха. Имаше нужда от разтоварване преди лягане.

Почука на вратата на Дънкан. Никакъв отговор. Почука отново.

— Влез.

Дънкан лежеше на леглото си и гледаше в тавана. Бюрото му приличаше на кратер от бомба — отрупано с бележки и отворени учебници.

— Нищо свястно не правиш тук — каза Крис. — Дай да излезем да пийнем по бира.

— Аз… не… искам да кажа… О, боже… — заекна Дънкан и се разрида.

Крис се слиса.

— Какво ти става, Дънкан?

— Какво да ми става, по дяволите? Чака ни този проклет изпит.

— Това е само тест.

— Не е тест. Става дума за цялата ми кариера. И тя ще приключи утре. Ще ме върнат обратно в Лондон и ще седя на касата в банка „Барклис“.

Крис седна на леглото му. Дънкан закри очите си с ръка, но една самотна сълза потече надолу по бузата му.

— Няма — тихо каза Крис. — Ти си се подготвил. Ще изкараш изпита.

— Глупости, Крис. Нищо не знам. Мозъкът ми е като празен лист хартия. — Той подсмръкна. — Никога преди не съм се провалял на изпит.

— И сега няма да се провалиш — каза Крис. — Виж какво, ти правиш от мухата слон. Те просто искат да проверят дали знаеш как да пресметнеш цените на облигации и опции. Не е голяма работа. Просто се опитват да засилят натиска, за да видят дали ще издържиш.

— Вече съм се разпаднал — пак подсмръкна Дънкан.

— Разбира се, че не си — увери го Крис. — Ела на бюрото да видим какво точно не ти е ясно.

Седяха повече от два часа и Крис се опитваше да обяснява концепциите, с които се бе запознал предишната седмица. Той беше търпелив и спокойствието му накрая се предаде на Дънкан. До полунощ Дънкан най-после успя да оцени една проста опция. Това трябваше да е достатъчно.

Крис си тръгна. Беше изтощен. Мислеше да си ляга, но чу музика от стаята на Иън и бутна вратата. Иън седеше в едно кресло — на пода имаше преполовена бутилка уиски — пушеше и слушаше „Ю Би 40“.

— Бях при Дънкан — каза Крис. — Паникьосал се е за утре.

— Това момче прекалено се тревожи — отвърна Иън.

— Е, има защо. Прегледахме по-голямата част от теорията за опциите. Ще има късмет, ако изкара.

Иън сви рамене.

— Някои хора утре ще се провалят и ние с теб наистина не можем да направим нищо, за да им помогнем.

Крис го зяпна. Това не беше вярно. Искаше Дънкан да се справи и бе положил всички усилия, за да му помогне. Надяваше се тази помощ да е достатъчна.

— Ти ще се справиш ли? — попита Крис. За Иън щеше да е трудно да скрие слабите си математически умения в теста за облигационните изчисления.

Иън се усмихна.

— Аз ли? О, аз ще се оправя. — Наля си още уиски и се загледа в стената някъде вдясно от главата на Крис.

И Крис го остави.

Дънкан издържа теста, а също и Иън, но и двамата минаха на косъм. За своя собствена изненада, Крис се справи доста добре. Разобличаването на двама преписващи курсисти предизвика голямо вълнение. Аби Холис хвана Роджър Масдън да показва работата си на бившия футболист Дени Ейнджъл. Изведоха ги от аудиторията и никой не ги видя повече този следобед. Не се появиха и на другия ден. Преди заниманията Джордж Калхун изнесе лекция на останалите курсисти за високите стандарти на „Блумфийлд Уайс“ и как от всички се очаква да ги спазват. Предупреди ги да обърнат сериозно внимание на курса по етика през следващия месец. И нито веднъж не спомена Роджър и Дени.

Но всички останали говореха за тях. През целия ден съдбата на двамата курсисти бе единствена тема на разговор и известно успокоение за четиримата нещастници, провалили се на изпита.

— Ето ви и първите двама — каза Дънкан на обяд в ресторанта.

— Абсолютно лицемерие — отбеляза Иън. — „Блумфийлд Уайс“ би трябвало да са последните, които се оплакват от измама. Те са прочути именно с това. Когато бях в Лондон, ги видях да скубят клиентите си на поразия.

— Реакцията им е прекалено строга — каза Алекс. — Сигурно е заради миналогодишното разследване на „Финикс Просперити“.