Майкъл Ридпат - Хищникът

Алекс не беше единствен сред курсистите с необикновено минало. Макар в компанията да имаше доста англосаксонци с магистърски степени по бизнес администрация, „Блумфийлд Уайс“ внимаваше да не наема служители предимно от тази група. В банката работеха жени, както и мъже с индийски, африкански и японски произход. Мнозина бяха на възрастта на Крис, на по двайсет и две — двайсет и три години, повечето — с няколко години по-възрастни, а някои прехвърляха трийсетте. Сред американците имаше професионална комарджийка, която започнала и впоследствие продала собствен бизнес за поръчки по пощата на дизайнерски компютърни аксесоари, както и един накуцващ професионален футболист. Сред чужденците имаше бивш подводничар от френския флот; друг напълно невъзмутим японец, който обичаше да го наричат Текс и винаги носеше тъмни очила; саудитец, който много добре съзнаваше, че никога няма да го уволнят, и затова не правеше нищо; и една по-възрастна италианка, която се мъчеше да разбира бързия говорим английски и полагаше всички усилия да е в крак с останалите курсисти, докато същевременно се грижеше за тригодишната си дъщеря.

Независимо от произхода им, към всички се отнасяха еднакво, с изключение на Латаша Джеймс, чернокожата американка, която седеше до Крис. Професорите и дори Уолдърн внимаваха винаги да проявяват към нея уважение и учтивост. Това направо я побъркваше. Фирмата искаше да я назначи в общинския финансов отдел, където щеше да може да предлага услугите на „Блумфийлд Уайс“ на черните граждански лидери. А тя просто искаше да се отнасят с нея като с всички останали.

Ерик и Алекс се оказаха прави — пълно беше с кафяви носове. Шейсетте курсисти, които трепереха на банките, когато Уолдърн преподаваше, внезапно ставаха много активни, щом някой от изпълнителните директори идваше да разговаря с тях. Директорите отговаряха за различните отдели на фирмата и между официалните учебни часове изнасяха лекции, като обясняваха с какво се занимават отделите им. Именно те бяха хората, които щяха да наемат курсисти от програмата. Следователно те бяха и хората, които курсистите се мъчеха да впечатлят. Гледката на шейсет млади инвестиционни банкери, полагащи вкупом усилия да впечатлят едно човешко същество в един и същи момент, беше противна. Крис знаеше, че би трябвало да участва, но не можеше да се насили да го направи. Иън, който имаше ценното качество да се запомня, задаваше по някой въпрос в лаконичния си, небрежен стил. Ерик се ограничи с единични и невероятно схватливи въпроси към изпълнителните директори на ключовите отдели във фирмата. Дънкан понякога ломотеше нещо. Ленка не трябваше да се изтъква — те сами й задаваха въпроси. Беше жалко да се наблюдава как толкова много различни мъже на средна възраст я избират уж случайно, за да подчертае някой техен аргумент.

Разбира се, най-лошият беше Руди Мос. Обикновено само им се повръщаше от него. Най-лошото беше, когато дойде Сидни Стол.

Стол току-що беше заел поста председател на „Блумфийлд Уайс“. Бе дребен мъж с дрезгав глас, червени тиранти и огромна пура, която пушеше с наслаждение, докато разговаряше с групата. Крис реши, че е голяма работа. Очевидно беше много активен и нямаше време за глупости. Когато каза, че не го интересува кой си или откъде си дошъл, щом правиш пари за фирмата, Крис му повярва. Стол приключи речта си за това как „Блумфийлд Уайс“ може да остане най-добрата фирма на Уолстрийт само ако остане най-съобразителната, и попита има ли въпроси. Крис вътрешно изстена, когато Руди Мос вдигна ръка.

— Руди Мос, господин Стол.

— Какъв е въпросът ти, Руди?

— Господин Стол, докато ви слушах, се питах какъв набор от умения осигурява основните компетенции, които ни дават предимство пред толкова много нови играчи?

Стол само го погледна и дръпна силно от пурата си. Руди се усмихваше с надежда. Стол пушеше. Руди леко почервеня. Стол мълчеше. Шейсетте курсисти се размърдаха.

Накрая Руди се предаде.

— Искам да кажа, че олигополът на големите фирми се разпада, бариерите за навлизане в нашия бизнес са по-ниски и ще се наложи да оцеляваме, като разчитаме на основните си компетенции. Просто се питах кои са те според вас?

Очите на Стол светнаха. Същото се случи и с върха на пурата му.

— Момче, ще ти кажа как ще оцелеем. Повечето от вас, деца, ще правите пари за мен. Много пари. И аз ще ви задържа. Някои от вас ще ме разочароват. И ще са аут. Сега, какъв ще бъдеш ти, Руди?