Майкъл Ридпат - Хищникът

Бащата на Алекс бе починал преди пет години, а малко след това брат му се бе запилял по света. Сега работеше като матрос на яхта в Австралия. Алекс се възмущаваше, че брат му не искал да се върне в Щатите, за да види майка им. Така товарът на отговорността падаше върху Алекс. Когато не бе натъпкана с обезболяващи, майка му имаше силни болки и Алекс страдаше заедно с нея. Трудно беше толкова често да пътува дотам, за да я види — а тя едва говореше и очевидно бе в болезнена агония. Той мразеше както престоите си при нея, така и наложителните си отсъствия. Ленка го придружи два пъти и това, изглежда, повдигна духа му. Но работата му страдаше и той слезе надолу в класацията — зае мястото на Дънкан в последната четвърт.

Тамара успя да го навести в Щатите още веднъж. Дойде за Четвърти юли, националния празник. Този път долетя директно до Вашингтон и Крис се качи на влака, за да я посрещне там. Прекараха страхотен уикенд. Видяха фойерверките на хълма на Капитолия, слушаха „Увертюра 1812“ и се разходиха из задушния град. Крис се чувстваше много по-свободно — Тамара можеше да прави груби забележки за американците, без да я чуе някой негов познат, и той не трябваше да се тревожи, че ще обиди приятелите му.

Щастието на Дънкан не продължи цяло лято. То бе разбито през една гореща и влажна съботна вечер, две седмици преди края на програмата. Крис спеше дълбоко, омотан в смачкания чаршаф, когато го събуди трясъкът на входната врата. Той погледна будилника. Един и петнайсет след полунощ. Чу някакво изсумтяване. Дънкан. Седна на леглото. Дънкан обикновено се връщаше тихо, след като бе посетил Ленка. Имаше и друго странно нещо — в съботите Дънкан обикновено оставаше у Ленка. Нямаше защо да се връща в апартамента им посред нощ.

Пак трясък. Дънкан изруга. Още едно изсумтяване. Шум от прекатурен стол. Всичко това не звучеше добре. Крис излезе от стаята си. Дънкан се олюляваше във вестибюла. Лицето му изглеждаше бяло като платно.

— Какво ти е, Дънкан?

Дънкан изду бузи и се втренчи в него.

— Бе пийнах малко — отговори той завалено. — Отивам да си легна. Гади ми се.

Беше пиян до козирката.

— Ела в банята, Дънкан — каза Крис и го хвана за лакътя.

— Не. Ще си легна — настоя Дънкан, но позволи на Крис да го поведе. И щом видя тоалетната чиния, се хвърли към нея.

Крис го придържаше, докато повръщаше.

— Боже! — възкликна Иън зад тях. — Тъп педал! Трябва да почисти това.

— Не мисля, че може.

— Е, аз обаче няма да чистя — заяви Иън, върна се в стаята си и решително затвори вратата.

Крис почисти и тоалетната, и Дънкан. Съблече го и го сложи да легне. Дънкан моментално захърка.

Късно на другата сутрин Крис отвори вратата на Дънкан. Той лежеше по гръб с отворени очи. Стаята вонеше на алкохолни изпарения.

— Как си? — попита Крис.

— Ужасно — отговори Дънкан. — Ще ми донесеш ли вода?

Крис се върна с голяма чаша и Дънкан я изпи жадно.

— Боже, главата ми направо се цепи!

— Никога не съм те виждал толкова пиян — каза Крис.

— Даже не помня как съм се прибрал. Ти ли ме сложи да си легна?

Крис кимна.

— Благодаря. — Дънкан облиза устни. — Повръщах, нали?

— Да. Какво стана?

— Скарахме се.

— С Ленка?

— Да.

Крис чакаше. Знаеше, че Дънкан ще му разкаже.

Дънкан въздъхна и се намръщи.

— Страшно ме боли глава. Всичко свърши, Крис.

— Сериозно?

— Абсолютно.

— Защо? Какво стана?

— Аз съм виновен. Много я притиснах.

— За какво?

Дънкан въздъхна.

— Предложих й да живеем заедно. Програмата свършва след две седмици и не мога да понеса мисълта да се върна в Лондон и да я оставя тук. Разбрах, че тя е най-важното нещо в живота ми. Очевидно е, че кариерата ми в „Блумфийлд Уайс“ е провалена. Затова й казах, че ще напусна и ще живея с нея в Ню Йорк. Че лесно ще си намеря друга работа на Уолстрийт. Или пък че тя може да живее с мен в Лондон. Или че и двамата можем да заминем за Чехословакия. Не ми пука къде. Просто не мога да живея без нея.

— И какво каза тя?

— Отначало нищо, но веднага разбрах, че съм провалил всичко. — Дънкан млъкна и отново се намръщи, неясно дали от главоболието, или от спомена за снощния разговор. — След това каза, че също мислела за края на програмата. Увери ме, че ме харесва, но не иска да се обвързва. Каза, че ще е по-добре и за двама ни, ако се разделим сега.

— О, боже!

— Точно така. И аз й признах, че я обичам. Наистина я обичам, Крис. И смятах, че ако й го кажа искрено, тя ще признае, че също ме обича. Но тя не го направи. Каза само, че ще е най-добре, ако не се виждаме повече.