Майкъл Ридпат - Хищникът

— Не искаше да те пусне ли? Как би могъл да те спре?

— Беше си създал определена представа за връзката ни. Чехкините се омъжват много по-рано от западноевропейките и американките. Той искаше да се оженим, да се дипломира като лекар, а аз да го следвам където го отведе работата му. Точно както майка ми е направила с баща ми. Ти знаеш ли, че той е лекар?

— Не, не знаех.

— Добре, помислих си, че имам две възможности. Да започна нов живот на Запад или да бъда скучна чешка съпруга и майка на двайсет и пет години. Това беше трудно решение, защото обичах Карел, но накрая избрах единствената правилна възможност. Да замина за Съединените щати.

— И оттогава?

— Последното нещо, от което се нуждая, е сериозна връзка.

— Защо не? — попита Крис. — Мнозина търсят само това.

Ленка помисли внимателно, после каза:

— Предполагам, че не знам точно коя съм всъщност или каква искам да бъда. За теб е трудно да си представиш каква бе Чехословакия при комунистите. Америка е съвсем различна и повечето неща, които я различават от родината ми, ми харесват. Знам, че се променям, но не ми е съвсем ясно как. Няма да стана американка дори да живея тук години наред. Винаги ще съм си чехкиня и един ден ще се върна в страната си и ще направя нещо за нея, като използвам наученото тук.

— Разбирам.

— Искам да кажа, че съм напълно неподходяща за дълготрайно обвързване с Дънкан или с когото и да било. Една от причините е, че Дънкан няма да знае с кого се е обвързал. — Ленка прехапа устна. — Знам, че го нараних, но не го направих нарочно. Нараних много повече Карел и себе си. Не искам да го правя отново.

— Разбирам — повтори Крис.

— Така ли? — попита Ленка и го погледна изпитателно. — Наистина ли разбираш?

— Така мисля.

— Можеш ли да накараш Дънкан да го разбере?

Крис замълча.

— Не знам. Сигурно не.

— Все пак можеш да му го кажеш. Опитах се да говоря с него, но не стигнах доникъде. Но това не може да продължава. Той се държи така, сякаш сме женени и аз съм избягала с друг мъж. Обажда ми се по всяко време на денонощието, излага се пред колегите, следи ме. Изпраща ми писма — не ги чета. Шепне ми как не си струвало да живее без мен. Трябва да го накарам да разбере, че връзката ни приключи.

— Ще направя каквото мога — обеща Крис.

— Благодаря — каза Ленка. — Защото ми дойде до гуша. Някой трябва да му го обясни.

Крис реши да се опита да говори с Дънкан на следващия ден. Обядваха заедно в ресторанта на дванайсетия етаж и Крис предложи да се разходят из Батъри Парк. Оставиха си саката и минаха двете пресечки до парка. Денят беше горещ и влажен. Туристите се движеха мързеливо сред продавачите на сувенири, служителите в офисите дъвчеха лениво сандвичите си. Само чайките бяха активни и изследваха всяко парче боклук още щом паднеше на земята. Градският прах сякаш бе увиснал горещ и тежък във въздуха. В залива Статуята на свободата се издигаше към трептящата мараня.

— Вчера говорих с Ленка — започна Крис.

— О, така ли? — възкликна заинтересуван Дънкан.

— Тя каза, че нямало шанс да се съберете пак. Не искала сериозна връзка с никого.

Надежда в очите на Дънкан се смени с мъка.

— И какво от това?

Реакцията му обърка Крис.

— Ами… няма смисъл да я преследваш.

— Знам, че мисли така — каза Дънкан. — Точно там е цялата работа. Но тя греши и аз трябва да й го докажа. Ако спра да я преследвам, трудно ще го постигна, нали? Трябва да й покажа колко много я обичам и да я накарам да признае пред себе си, че и тя ме обича. Знам, че е така, каквото и да говори. Просто го знам. — Гледаше Крис и го предизвикваше да му възрази.

— Тя разказа ли ти за човека, с когото е била сгодена в Чехословакия? За това как е скъсала с него? Не искала да се обвързва тогава, както не иска да се обвързва и сега.

— Онова е било различно — заяви Дънкан. — Той е искал тя да се откаже от всичко заради него. А аз копнея да дам всичко за нея.

Крис замълча. Разбираше, че опитите му да убеди Дънкан ще са безполезни. Не трябваше дори да опитва. И изведнъж зърна две познати фигури — идваха към тях откъм Военния мемориал. Ленка и Алекс.

— Добре, прави каквото искаш — каза Крис и хвана Дънкан за ръката. — Хайде да се връщаме в офиса.

Но Дънкан също ги бе видял.

— Господи! Погледни там.

— Дънкан… — каза Крис и го задърпа за ръкава.

Дънкан се отскубна.

— Не мога да повярвам! Виж ги какво правят.

— Просто разговарят. Нали са приятели. Наши приятели.

— Да, но виж ги как разговарят! — възкликна Дънкан и забърза към тях.