Стивън Кунц - Летяща чиния

— И двамата ви показаха по телевизията, струва ми се — накрая отбеляза Артър.

— В Египет ли? Да, ние бяхме, наливахме вода от Нил, за да задвижим кораба.

— Не само в Египет. В Лос Анджелис, Сейнт Луис, Асуан, Египет, а преди малко Си Ен Ен предаде за някакво градче в Индиана. Местните направо ще се побъркат.

— Нима? — с ангелски невинно лице попита Рип.

— Как не! — разхили се Артър Кантрел и шкембето му се разтресе. — Истинска летяща чиния каца насред Ъпшър, щата Индиана, десетки хора са я видели. Една жена твърди, че сервирала закуска на двама марсианци в сиви гащеризони. След като се нахранили, платили с фалшиви пари, оставили три долара бакшиш, преспокойно прекосили улицата и излетели.

— Сериозно?

— Жената от ресторанта каза, че изяли повече храна, отколкото нормален човек. По шест яйца, великански резени шунка и литър мляко. Когато преди десет минути го разправяше по телевизията, казвам ти, Рип, веднага се сетих за теб.

— Бях адски гладен, чичо Артър.

— Знам, момчето ми. Отвътре ти идва. Цял живот съм бил като теб.

— Е, какво мислиш за летящата чиния?

— Страхотна машина. Боже всемогъщи, страхотия е. Само се надявам двамата с госпожата да не сте я откраднали.

— Казах ти как я взехме, чичо. Честен кръст! Беше си чиста проба късмет, че зърнах проблясъка от оная ерозирала скала. С пот на челото я издялах от камъка.

— Мислиш ли, че някой ще си я потърси?

— Тя е адски ценна.

— Някой или нещо, по-точно. Това нещо сякаш излиза от някакъв сън… или от кошмар.

— Съмнявам се, че ония, дето са я изгубили, ще се върнат да си я потърсят, ама в тия времена… кой знае?

— Така си е — съгласи се Артър.

— Никой не подозира, че сме тук — заяви Рип. — Последните седемдесет-осемдесет километра летяхме ниско, под равнището на радара, точно над върховете на дърветата, и с изключени ракетни двигатели. Малко се затруднихме да открием фермата в дъжда заради облаците, нали се сещаш. Даже някой да ни е видял, няма да се сетят къде сме отишли.

— Какво ще кажете, млада госпожо? — попита Артър.

— Военновъздушните сили скоро ще я потърсят. До ден-два. Най-много три.

— Аха. Ще им се обадите ли да им кажете къде да търсят?

— Не веднага. Доколкото знам, Рип е законен собственик на летящата чиния.

— Наистина ли смятате така? — скептично попита Артър.

— Не съвсем.

— И аз се съмнявам.

— Виж сега, чичо, ти би трябвало да си на моя страна — разпалено заяви Рип.

— На твоя страна съм, на твоя страна съм — увери го Артър Кантрел. — Знам, че не си извършил нищо неморално — просто си мисля, че имаш проблем със закона.

Младежът се поразкрачи и изпъчи гърди.

— Винаги са ми казвали, че правото на собственост е девет десети от закона. Аз я намерих и имам намерение да я задържа. Който се надява да ми я вземе, ще трябва да докаже, че има повече право от мен.

— Който я намери, негова си е — замислено рече Артър и след като за пореден път измери с поглед Чарли Пайн, прибави: — Засега това е достатъчно, струва ми се. — Той посочи увисналия отворен люк под летящата чиния. — Дали има начин да се провра през оная дупка?

— Ако си глътнеш корема, струва ми се, че ще успееш — ухили се Рип. — Имахме проблем с двигателите. От време на време се давят. Надявах се, че ще хвърлиш едно око. — С тези думи младежът го поведе към люка.

Артър пропълзя на четири крака след него.

— Хм, господин Кантрел, Артър, преди да влезете, дали може да се поосвежа у вас?

— Ами разбира се, колко съм нелюбезен! Заповядайте вкъщи. Аз съм ерген и вътре цари пълен безпорядък, но използвайте всички удобства. Кърпите са в гардероба.

— Благодаря.

В малката къща не бе разхвърляно, разбира се. Както подозираше Чарли, Артър Кантрел се оказа педантичен чистник. Всяко нещо си имаше място.

Тя направо влезе в банята и взе дълъг горещ душ. След като пусна униформения си гащеризон в пералнята, отиде в стаята за гости — уютно кътче с телевизор. На стената имаше лавички с кремъчни върхове на стрели, десетки, може би стотици. И всяка бе грижливо надписана.

Дъждът, който плющеше от бурното сиво небе, трополеше по прозореца. Тя се пъхна под одеялото и запревключва телевизионните канали.

По Си Ен Ен намери каквото търсеше. Да, за пореден път показваха записа от Египет. После имаше интервюта с гражданите на Ъпшър. Чарли си погледна часовника. Божичко, с Рип бяха напуснали градчето едва преди два часа и половина и то вече се беше прочуло!

Гражданите изразяваха благоговейната си почуда от способностите на летящата чиния. Обикновени хора, които бяха видели нещо изключително. Преживяването изглежда се бе отразило на всеки по различен начин. Едни бяха замислени, други въодушевени, трети уплашени, гневни или възмутени.