Стивън Кунц - Летяща чиния

На три метра стабилизира, докато прибере колесниците. Тълпата се пръскаше — неколцина мъже бягаха с всички сили. Майката с бебето падна на колене до бензиновите колонки и силно притисна детето към себе си. Клиентите наизскачаха от ресторанта оттатък улицата. Полицаят се затича към бензиностанцията.

Рип му помаха с ръка. Чарли натисна щурвала напред и дръпна нагоре левия лост. Корабът прелетя над нивата край ресторанта и се понесе в посока, обратна на слънцето.

— Към Мисури, нали?

— Да.

— Ще ми се да имахме карта.

— Ще позная реката и околността. Ще ти показвам пътя.

— Дръж се! — Чарли завъртя ръкохватката. Ракетните двигатели изхълцаха и се запалиха с приятен рев.

— Уха! — извика Рип. Ускорението беше върховно.

Чарли наклони носа нагоре и летящата чиния се понесе в утринното небе над Индиана.

Подобно на милиони други американци, които през онази августовска сутрин гледаха телевизия, докато се обличаха и закусваха, генерал Джо Делаурио Бомбата, началник-щаб на военновъздушните сили на САЩ, удивено зяпаше летящата чиния.

— Мама му стара! — измърмори той през четката си за зъби, която още бе в устата му.

Когато камерата показа в близък план изтребителя, преследващ летящата чиния, генералът захвърли четката. Качеството на картината беше лошо — египетският любител очевидно се бе опитвал да фокусира бързодвижещите се машини, ала издайническите облачета бял дим над крилото на изтребителя бяха достатъчни за Джо Бомбата да разбере, че самолетът обстрелва летящата чиния. Генералът грабна телефонната слушалка.

— Белия дом! — извика той на телефонистката. — Свържи ме с Белия дом!

Операторът фокусира пламъка зад летящата чиния и успя да го задържи докато обектът ускоряваше по права линия. Чинията бързо се смаляваше и накрая се виждаше само като светла точица в небето.

— Боже мой! — изрева Джо Делаурио и се втурна да облече униформата си.

Тъкмо влиташе през преддверието на кабинета си в Пентагона, когато един младши щабен офицер се закова на пети.

— Господин генерал, трябва да отделите време и да включите телевизора! Едно градче в Индиана — местните жители твърдят, че летящата чиния била там тая сутрин!

Джо Бомбата се втрещи. Когато видя видеозаписа от Египет, вече бе убеден. А сега бяха в Индиана, така ли? Дали наистина беше нашествие?

— Колко са летящите чинии? — попита той.

— Само една. С двама души на борда. Извънземни. Носели сиви гащеризони, погълнали огромно количество храна…

Джо Бомбата стоеше онемял, прикован към пода. Нищо през трийсет и шестте му години във военновъздушните сили не го бе подготвило за този момент. Преживяваше трескав кошмар, някакъв шантав, наркотично размътен холивудски епос.

Ощипа се по лявата ръка. Да, буден беше.

— Извънземните са платили в ресторанта с щатски долари — продължи офицерът и посочи мъжа, който говореше на телевизионния екран.

— Какво?

— Да, с щатски долари. С петдесетдоларова банкнота, която според собственичката на ресторанта била фалшива. После се качили на летящата чиния и отлетели.

Джо Бомбата най-после започваше да разбира.

— Къде е екипът за проучване на НЛО, който пратихме в Сахара? — изрева той. — Искам отговори веднага, иначе ще изям нечия глава за закуска!

Артър Кантрел е странно човече, заключи Чарли Пайн. Тялото, шията и главата му образуваха идеално яйцевидна форма, нарушавана единствено от късите му крака. Той ходеше с клатушкане и тлъстините му се тресяха. Над горната му устна и по челото му постоянно лъщеше пот. В месестото му лице бяха потънали живи умни очи.

— Приятно ми е, госпожо — каза той и направи кратък нервен поклон.

— Е, чичо, какво мислиш? — Рип се отдръпна назад и величествено посочи летящата чиния.

Артър Кантрел се разтрепери от радост, докато я разглеждаше. Докосваше я, милваше я и я галеше.

— Удивително! — едва промълви той.

Чарли Пайн се усмихна широко и любопитно се заозърта в стария военен хангар. Беше вкарала летящата чиния в паянтовата дървена постройка, след като Рип отвори вратите. Едва намери място да я приземи сред боклуците, като че ли от векове покрити с прах — стари трактори, едновремешна селскостопанска техника, един от първите модели форд, мотоциклет „Индиън чиф“, самолет „Еъронка Чемп“ и още какво ли не, нахвърляно в този някогашен хангар на военновъздушните сили, единствената оцеляла сграда от тренировъчна база през Втората световна война. Артър още преди години беше разбил изронения бетон на пистите — сега там растеше трева, идеална за малки самолети като неговия. Докато Рип обясняваше на чичо си за летящата чиния, Чарли прокара длан по двигателя на самолета.