Стивън Кунц - Летяща чиния

— Докато търсех маркуч, за миг си помислих, че ще отлетиш и ще ме изоставиш — каза Рип.

— Наистина ли?

— Само за миг.

— Ако нямах нужда от баня, може би щях да го направя.

— И защо не го направи?

— Искам да знам всичко за тая летяща чиния.

Тя обърна наопаки книжната покривчица пред себе си, извади химикалка от джоба на левия си ръкав и започна да си води бележки. Искаше да запише впечатленията си от полета с кораба, докато са още пресни. Управлението при ниски скорости бе чудесно, но при свръхзвукова скорост почти не можеше да маневрира. Пишеше бързо и излагаше всичко, което й дойдеше наум.

Пиеха вторите си чаши кафе, когато навън паркира някакъв мъж, дълго зяпа летящата чиния и накрая отиде при нея. Бавно я обиколи, като я докосваше и почукваше по корпуса. После дойде в ресторанта.

— Какво е онова нещо оттатък улицата, Фло? — попита той.

— А, ти ли си, Оскар?

— Да. Какво е онова нещо оттатък улицата?

Фло излезе от кухнята с три чинии в ръце.

— Летяща чиния, Оскар, невеж глупак такъв — каза тя. — Тия хора тук са долетели с нея от Марс. — Жената остави две чинии пред Рип и една пред Чарли и й намигна.

Чарли се опита да се усмихне, сгъна книжната салфетка и я пъхна в джоба си.

— Сякаш за пръв път виждаш летяща чиния, Оскар.

— Поне тая седмица за пръв път. Ще ми донесеш ли едно кафе?

Рип взе ножа и вилицата и се захвана на работа. Фло и Оскар продължиха да се закачат, телевизорът дуднеше в дъното.

Пиеше втората си чаша мляко, когато отпред спря патрулна кола и полицаят влезе в ресторанта. Скоро до него паркира трактор и фермерът се присъедини до заместник-шерифа на бара. Оскар им разказа за лунапарка в Сейнт Луис и всички започнаха да се надпреварват да остроумничат на тема летящи чинии. Междувременно при кораба се бяха събрали пет-шест души. Някои бяха дошли да заредят бензин, но останалите бяха слезли от паркираните си край пътя пикапи.

Докато Рип нагъваше последните картофи, по телевизията отново се върнаха на историята с метеорита над Калифорния. Чарли бе приключила със закуската няколко минути по-рано и сега го наблюдаваше с весело изражение.

Тя понечи да се изправи.

— Ще платя сметката, докато свършиш.

— Моля те! Аз ще я уредя. Имам пари.

Чарли се усмихна.

— Просто не ми се струва редно жената да плаща — измърмори той.

Рип стана от мястото си и небрежно се приближи до бара. Фло се появи след малко. Тъкмо изчисляваше сметката им, когато на телевизора зад нея показаха кадри с летящата чиния.

— А сега един странен случай — започна коментаторът. — Тази сутрин в египетския град Асуан…

Рип се пресегна и превключи канала. Появи се реклама. Той се усмихна на Фло и й подаде петдесетачка.

— Извинявай, нямам по-дребни.

— Напоследък се случва все по-често, готин. Ще ти ги разваля.

На няколко метра от него полицаят разказваше мръсен виц.

Рип си взе рестото и се помота малко, докато Фло се отдалечи да налее кафе на един от клиентите.

— За малко — каза му Чарли. — Някой на оня кораб в езерото трябва да е имал камера.

— Да се качваме и да потегляме, амиго.

Спокойно излязоха навън и пресякоха улицата — просто млада двойка, която няма никаква работа.

Край летящата чиния вече се бяха струпали десетина души, други трима я зяпаха, докато пълнеха резервоарите на колите си. Момчето, което работеше на бензиностанцията, явно им обясняваше.

— Ето ги, идват — каза то и се обърна към Рип. — Ей, приятел, не спомена ли, че това нещо го карат в лунапарк в Сейнт Луис?

— Да.

— В „Шестте знамена“ ли? — попита една жена с бебе на ръце.

— Ами не знам, госпожо. Онзи човек не каза нищо.

— Определено прилича на истинска, нали?

— Баща ми една нощ преди няколко години видял истинска летяща чиния — обади се един от зяпачите.

— Къде, Бъч?

— Във фермата. Проклетията висяла над кравите. Здравата ги уплашила. — Той продължи да разказва на унесената си публика за срещата от третия вид.

Чарли обиколи веднъж летящата чиния, после се вмъкна отдолу и отвори люка. Докато се качваше, Рип каза на хората:

— Не е зле да се дръпнете назад, да ни направите малко място. — С тези думи той също се наведе под кораба, скочи вътре и затвори люка.

Чарли вече палеше реактора.

Зяпачите очевидно чуха бръмченето и припряно заотстъпваха. Мнозина зяпаха с отворена уста, прекалено смаяни, за да кажат каквото и да било. Рип им махна с ръка през купола. Чарли леко издигна чинията. Във въздуха се понесе обичайният облак прах и камъчета.