Стивън Кунц - Летяща чиния

За малко не се блъснаха в една радиокула, която ненадейно изникна отпред, осветена само с няколко червени сигнални лампи.

След като я заобиколи, Чарли полетя над пътя към недалечния град, който беше видяла при преминаването им под облаците.

Слава богу, че районът бе сравнително равен! Ако се бяха озовали в планинска местност през нощта, направо щяха да се самоубият.

Рип стоеше до нея.

— Къде сме? — попита той, като се взираше през купола в търсене на светлини.

— Не знам.

— В Мисури ли?

— Едва ли.

— В Съединените щати?

— Може би.

— Идеална точност. Това ми харесва.

Небето на изток започваше да изсветлява, когато Чарли спря летящата чиния в покрайнините на едно градче.

Не точно градче — по-скоро няколко къщи край тесен павиран път.

Разгледаха го от трийсетина метра височина. Не се забелязваха автомобили.

— Трябва да е четири и половина или пет сутринта — промърмори Чарли.

— Да. — Рип посочи с ръка. — Опитай при оная бензиностанция. Там може да имат противопожарен маркуч.

— След като се върнахме в цивилизацията, отчаяно се нуждая от баня.

— Обаче всичко е затворено.

Тя насочи летящата чиния между няколко дървета и кацна на пустия паркинг до бензиностанцията, колкото може по-близо до сградата. Рип отвори люка и изскочи навън.

Миризмата на пръст, лято и машинно масло му се стори като парфюм. Той дълбоко си пое дъх. Небето и облаците на изток розовееха, изгряващото слънце обливаше света в мека светлина. След два месеца и половина в пустинята Рип си помисли, че никога не е виждал по-прекрасно място от това градче.

В ъгъла на сградата имаше воден кран, но без маркуч. Той завъртя крана просто за да провери. Потече вода. Спря я, изправи се и се огледа наоколо. Оттатък пътя имаше ресторантче, все още затворено, естествено. Виждаха се четири ниски къщи, части от други се мержелееха между дърветата. Спокойно можеше да опита в първата къща, каза си Рип.

Мина между дърветата. Къщата беше бяла, едноетажна, с едноместен гараж. Вратата му бе отворена — вътре имаше шевролет пикап и косачка. На стената висеше градински маркуч. Той го откачи.

Две минути по-късно вече пълнеше резервоара на летящата чиния. Опита вратата на мъжката тоалетна. Отключена.

Стоеше до кораба и оглеждаше дърветата, сградите, равните, простиращи се чак до хоризонта ниви, когато Чарли излезе от дамската тоалетна.

— Ох! — рече тя, като дооправяше сивия си пилотски костюм.

— Може би е по-добре да свалиш табелката с името и капитанските си пагони — посъветва я Рип.

— Имаш право. Летящата чиния и без това ще привлече вниманието.

Думите й направо си бяха връх на подценяването. Мъчеше го вълчи глад.

— Хайде да потърсим някое отворено заведение, а? И моля те, остави ме аз да говоря.

— Добре — не особено въодушевено се съгласи тя и започна да сваля военните отличия от дрехите си. — Трябваше да сваля капитанските пагони още преди две седмици — каза Чарли и ги хвърли на земята.

— Защо двигателите се задавиха, когато навлязохме в атмосферата?

— Нямам никаква представа.

— Ако успеем да закараме това чудо при чичо Артър, той ще разбере.

Рип Кантрел се засмя. Чувстваше се прекрасно.

— Жестока е! — Той разпери ръце, за да прегърне бензиностанцията, ресторанта, къщите по улицата, после направи пирует и величествено посочи летящата чиния, като се поклони от кръста.

Чарли Пайн заръкопляска.

— Благодаря, благодаря. За вас, госпожо, имаме място в средата на първия ред.

Тя провери резервоара. Маркучът подаваше вода под силно налягане, но ако се съдеше по клокоченето, имаше още много да се налива.

Когато отново погледна, едно старо куче душеше кораба, после се приближи до Рип. Той изчака, докато животното си изпълни ритуала, после предпазливо се наведе и го почеса зад ушите.

Рип е едно пораснало момче, помисли си тя.

Обърна се към летящата чиния и опря длани върху корпуса.

Бе я пилотирала.

Да! Затвори очи и си спомни усещането, когато ракетните двигатели ревяха с пълна мощност и корабът трепереше в ръцете й.

Когато вдигна клепачи, Рип я наблюдаваше със странно изражение.

— Какво има?

— На тази светлина… хм, адски си красива — изпелтечи той и силно се изчерви.

Чарли широко му се ухили, на момчето у него и на мъжа, в който се бе превърнал.

Рип се приближи и се заслуша в шуртенето на водата в резервоара, за да скрие срама си.

— Май че е до половината.

Ревът на приближаваща се по улицата кола ги накара да се обърнат. Тя отби на бензиностанцията и спря от другата страна на сградата, далеч от помпата. Шофьорът дойде при тях. Беше момче, около шестнайсетгодишно, с мръсни дънки и с осеяно с младежки пъпки лице. Кучето, което лежеше до колесника на летящата чиния, завъртя опашка.