Стивън Кунц - Летяща чиния

Добре, тя беше корава филия. Корава.

Носеше се в безтегловност и си мислеше за разни неща, когато чу ракетните двигатели да се запалват. Блъсна се в задната стена. След няколко минути двигателите угаснаха.

— Ей!

— Извинявай. Забравих да те предупредя.

— Е, поне двигателите работят — неохотно призна той. — Защо ги запали?

— Трябваше да променя траекторията. Сега сме в правилна орбита спрямо конуса.

Рип се приближи и погледна дисплея.

Докато той висеше над нея, Чарли обърна летящата чиния и я насочи назад, като я ориентира спрямо кръстчето на холографския дисплей.

— Още около пет минути, повече или по-малко.

— Добре.

Вече не го бе страх. Може би трябваше, но не се боеше. Обзе го пълно спокойствие. Създателите на летящата чиния отдавна бяха мъртви, ала изпитваше близост с тези същества… хора… каквито и да са били. Летеше с техния кораб, както бяха летели и те, и това му се струваше някак естествено. Те бяха имали смелостта да се изправят пред неизвестността и сега, без да се хвали или перчи, Рип Кантрел знаеше, че на него му предстои същото.

— Ще се справим — заяви той на Чарли, която отново се взираше в компютъра.

— Да — отвърна тя и се втренчи в друг дисплей.

После повика холограмата на траекторията за влизане в атмосферата и се намести на седалката.

— Може би трябва да седнеш някъде и да си закопчаеш колана.

— Само докато запалим двигателите.

— Бива.

Рип седна на най-близката седалка и се закопча.

Гледаше менящите се дисплеи, докато навлизаха в конуса, и светлините на екрана, който управляваше мощността на двигателите. Чарли увеличи енергията и плавно продължи до пълна мощност, като поддържаше правилната ориентация на кораба.

В момента, в който достигнаха пълна мощност, двигателите спряха за миг-два. Когато отново заработиха, вече не бяха на пълна мощност. Може би наполовина или по-малко. Въпреки увереността, сърцето на Рип заплашваше да изскочи от гърлото му.

Двигателите се задавиха веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти…

— Хайде! — говореше Чарли, сякаш окуражаваше коня си. — Не ми прави номера.

Рип скочи от седалката и се приближи до нея, за да вижда дисплеите.

— Какво става?

Ново задавяне. После двигателите утихнаха. Холограмата на главния дисплей настояваше за пълна мощност.

— Опа!

— Това не е на добре…

— Божичко!

Чарли зашари с ръка по пулта, завъртя ръкохватката на щурвала, силно я натисна.

Двигателите се запалиха за миг, два… три…

— Излязохме от конуса — напрегнато съобщи тя.

— Продължавай да пилотираш. Нищо друго не ни остава. — Гласът на Рип беше спокоен и овладян.

Двигателите продължиха да работят около четири секунди, после компютърът поиска да ги изключат. Конусът представляваше кладенец под препоръчаната от компютъра траектория, обозначена със съответната височина и посока.

С помощта на руля и левия лост Чарли обърна кораба и го насочи към конуса.

— Ще се спуснеш ли в тоя конус?

— Прекалено опасно е. — Тя посочи към купола. Земята изпълваше по-голямата част от гледката. Носът определено бе наклонен надолу, може би под четиринайсет-петнайсет градуса.

Чарли зае точното положение, препоръчано от компютъра, и остави летящата чиния да се понесе надолу към въздуха.

Минутите течаха. Земята не изглеждаше по-близо.

— Сигурна ли си, че сме намалили достатъчно скоростта? — нервно попита Рип.

— Не, не съм сигурна. Може би е по-добре да седнеш и да си закопчаеш колана.

Той неохотно се оттласна и седна на най-близката седалка. Тъкмо си беше закопчал колана, когато усети рязко намаляване на скоростта при навлизане на кораба в горния слой на атмосферата.

По купола заиграха издайнически пламъчета, прекалено бързо, за да могат да ги видят. Приличаха на огнени нишки.

Чарли с усилие проточи шия и едва зърна възрозовото сияние на носа, което ставаше все по-червено с навлизането на летящата чиния в атмосферата.

Поради някаква странна комбинация на светлина и влага след десетина минути над задния край на купола се образува видима ударна вълна. Пред погледа на Рип тя обля прозрачния материал и когато въздухът се сгъсти, се понесе назад.

Чарли Пайн съсредоточено поддържаше положението им спрямо кръстчето на компютърния дисплей. Летящата чиния потъваше в земната атмосфера като метеорит, идващ от далечния космос.

Летящата чиния се появи на компютърния дисплей в Националното командване на въздушната отбрана в бункера в планината Шайен край Колорадо Спрингс. Светлата точка мигаше в тихоокеанския сектор на запад от Калифорния. Компютърът беше програмиран да анулира орбитиращите спътници и космически боклуци от дисплея и да показва само обекти, движещи се по-бързо или по-бавно от орбитална скорост.