Фридрих Незнански - Насочен взрив

Те пийнаха малко от миниатюрните сребърни изстудени чашки, които, както и продуктите, стояха в хладилника. Без да дочака въпросите, Кузмин започна първи:

— Онзи следовател е в нормата. Нищо не помни, агресивността му, според мен, е нормална. Искам да кажа, че има слаба нервна система, така че засега всичко е наред. Искаше да ме удуши с голи ръце, но санитарите му попречиха — усмихна се самодоволно Фьодор Устимович. — Само за едно ме е страх…

Ваганов повдигна вежди.

— … да не сбърка клиента и да се нахвърли на първия срещнат.

— Защо мислиш, че може да сбърка? — намръщи се генералът. — Не разбирам какво ми предлагаш.

— Можем да окачим портрета на Мечката в килията му. Когато му правя инжекции и крайното програмиране, пред очите му трябва да не съм аз, а онзи портрет или още по-добре — видеоекран с Мечката. Може би е добре и Кошкин да проведе няколко хипнотични сеанса. Той е майстор в работата си…

— Не трябва да прекаляваме. Хипнозата ще оставим в краен случай — недоволно отвърна генералът. — Сигурен съм, че момчето няма да сбърка! Главното е да не откачи, а за това отговаряш ти. Много е важно той като професионален следовател внимателно да върви към изпълнението на поставената му задача.

— Ами ако изведнъж възникнат някакви подозрения — я в прокуратурата, я в „Белия дом“ или Кремъл? Всичко това е доста рисковано.

— Не бих казал — усмихна се Ваганов и надигна чашката с недопития алкохол. — Ако възникнат подозрения, нашият герой ще се самоунищожи. Да пием за началото на подготовката…

Те чукнаха чашите си и отпиха по малко.

— Как ще се самоликвидира? По традиционния начин ли? — попита Кузмин, който се понамръщи след изпитата чаша.

— По отдавна проверения метод. В случай на някакъв фантастичен неуспех хората, които ще го наблюдават, ще изпратят съответния радиосигнал, устройството ще се задейства и край. Героя го няма.

— Е, това вие, военните, знаете по-добре.

— Наистина — кимна Ваганов. Остави чашката и се изправи рязко. — Да вървим при него. Нямам търпение да видя моя герой!

Чух някакви гласове в коридора и после звука от отварянето на вратата. Не се надигнах, а се престорих на заспал и придърпах одеялото до очите си. В моята „едноместна стая“ влязоха двама или трима.

— Извинявайте, че ви събудихме — чух гласа на Кузмин. — Спите ли, Сергей Сергеевич?

Отворих очи, присвих ги от слабата светлина и дъхът ми спря за няколко секунди.

В моята килия беше дошъл Кузмин с бяла престилка и до него стоеше не кой да е, а самият генерал-майор Ваганов. Те ми се усмихваха. Ваганов — широко и прекалено добродушно, а Кузмин — с крайчеца на устните си.

— Дай ми престилка — обърна се Ваганов към главния лекар. — Дошли сме при пациент и трябва да спазваме правилата… — Направи пауза и продължи: — … на нашата игра.

После смъкна от Кузмин бялата му престилка и я наметна на раменете си, приближавайки се до кревата ми.

— Е, здравейте! Ама ние май сме се срещали някога с вас? — престорено се учуди той.

— Да, разбира се — отговорих твърдо и кимнах, следейки лицето на генерала. Усмивката му постепенно изчезваше и розовобузестата му физиономия сякаш се удължи.

— Наистина ли? И къде сме се срещали? Ще ми припомните ли?

— Вие май сте моят лекуващ лекар… бившият — отговорих, а вътрешно щях да се пръсна от смях. — Май че сте майор.

— Ах, да, да… Само че не съм майор, а генерал. Аз бях вашият лекуващ лекар. Сега си спомням — зарадва се Ваганов. — Спомняте ли си още нещо? Къде съм ви лекувал? Кога…

— Не, повече нищо не си спомням. Може да съм сбъркал и с лекаря. — За всеки случай и добавих: — Нещо с главата ми не е наред.

Ваганов явно облекчено въздъхна.

— Да, случва се. Доволен ли сте от храната? Имате ли оплаквания?

— Имам. Много оплаквания! Защо толкова лошо ме лекуват? — обидено казах аз.

— Лошо ли ви лекуват? А-а, това не е добре. Други оплаквания?

— Омръзна ми тук. Не ми харесва…

— А виж, това е много хубаво. И аз да си призная, невинаги харесвам това място — каза Ваганов и погледна към Кузмин. — Значи не ви харесва да живеете в тази вила?

— Не.

— Много добре ви разбирам. И съм готов да направя нещо за вас. Извинете, как се казвате?

— Сергей — отвърнах аз.

— А, Сергей, хубаво име. Сергей, аз мога да ви измъкна от тук. Да! В известен смисъл съм началник тук. Наистина не по медицинска линия, но все пак… И мога да ви съдействам, за да ви пуснат… Но за това трябва да изпълните някои мои малки поръчения. След това спокойно ще можете да си живеете в Москва. Ние ще ви дадем апартамент в столицата, ще ви оженим…