Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– Не забравяй, че напуснах онази сграда преди повече от три години – напомни Ерик. – А Емили затвори окончателно офиса си там едва миналата седмица. Настояваше лично да приключи всичките започнати от нея дела, а не да ги разпределя по други адвокати.

– Просто си гледа съвестно работата, а никой от нас не би желал да ѝ се случи нещо – отбеляза Марти и прибра снимките във вътрешния си джоб. – Ерик, моля те да потършуваш из мозъка си за човек, за когото Емили Греъм се е превърнала в идея фикс.

– Определено ще се опитам.

– И още нещо. Има ли устройство, което да монтираш, за да се гарантира още по-голяма безопасност за Емили, поне когато е сама в къщата?

– Ще ми се да имаше. Единственото, което ми хрумва, е да се постави бутон за помощ във всяка стая. Независимо, че по принцип е смела жена и умее да се владее, Емили ми се вижда страшно подплашена. Какво ще кажеш?

– Изплашена ли? И как да не е! Тя е човешко същество и това естествено я съсипва. Чувам го в гласа ѝ. Жалко, че няма гадже, та да помага в грижите ни за нея. За предпочитане – някой с яки мускули.

Марти очакваше съгласието на Ерик Бейли, но забеляза промяната върху лицето му и се досети какво означава изражението на болка и гняв. Този тип е влюбен в Емили, помисли си той. О, Господи!

Луиз Колдуел влезе, следвана от сервитьорка с табла.

Марти изпи кафето си набързо.

– Ти си зает човек, Ерик. Няма да ти отнемам повече време – обяви той, остави чашката и стана.

"Но аз ще започна да ти отделям много от моето време – помисли си той, след като се сбогува и пое по дългия коридор към стълбището. – Дали да поговоря със секретарката?"

Присмехулните думи на Джоуел Лейк изплуваха в главата му: Преследвачът не е ли синчето на дамата Кохлър? Сгреши по отношение на мен, сега излиза, че си сбъркал и по отношение на него.

"Възможно е пак да греша – призна Марти, – но кой знае защо ми се струва, че Ерик Бейли е типът, когото търсим."

Сгреши по отношение на мен...

Но чакай! Ерик Бейли никога не би рискувал да се появи в черквата миналата събота. Емили би го видяла.

"Май наистина трябва да изкарам опреснителен курс за детективи" – помисли си Марти самокритично, докато слизаше по стълбите. Минавайки край секретарката, не се спря да побъбри с нея.

– В колежа "Енок" няма нищо съмнително за Уилкокс – тросна се Томи Дъгън, след като затвори телефона. – Няма дори намек за скандал. Нищичко. Човекът, дето направи проверката, го бива. И преди сме работили заедно. Говорил е с хора от борда на надзорниците по времето, когато Уилкокс се е пенсионирал. Всички са изразили възмущението си как е възможно да се предполага, че Уилкокс се е пенсионирал под натиск.

– Но все пак защо го е направил така внезапно? – попита практично настроеният Пийт Уолш. – Знаеш ли какво мисля аз?

– Нямам търпение да чуя.

– Уилкокс е симулирал сърдечните проблеми, защото нещо го е застрашавало, а той не е искал да се разчуе из колежа или да излезе на бял свят. Хората там явно не са наясно с истинската причина за напускането му.

В кабинета на Томи изчакаха информацията от проверката в Кливланд. Сега, след разговора, тръгнаха към колата. Щяха да се отбият да оставят на Емили Греъм копията от полицейските досиета за събитията около 1890 г., а после отново да си поговорят с доктор Клайтън Уилкокс.

– Подметна за съмненията си да не е взимал незаконно пари – припомни Пийт на Томи. – Защо да не допуснем обратното? Да проверим какви доходи е декларирал в годината на пенсионирането си; така ще разберем дали не е ликвидирал някакви авоари.

– Заслужава си.

Този е далеч по-умен, отколкото изглежда, помисли си Томи, докато вървяха към паркинга.

На път към дома на Емили Греъм той отново звънна на техния човек в Кливланд.

– На какво дължа удоволствието от посещението ти? – попита Боб Фрейз, докато сядаше на масата си в "Курортист", където се бе разположила Натали.

Съобщението на салонния управител, че съпругата му се е появила и смята да обядват заедно, го изненада и раздразни.

– Тук сме на неутрална територия, Боби – промълви Натали. – Изглеждаш ужасно. След като ми причини това – показа насинената си китка, – се заключих да спя в спалнята за гости. Не личи да си се прибирал. Сигурно си бил с Пеги.

– Нощес спах тук, на дивана в кабинета. След вчерашната сцена сметнах за благоразумно да си дадем време страстите да се поохладят.