Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– Шефът не беше особено очарован – осведоми я Пийт, – но се надявам да са ти от полза. Все пак очаквам да ни трият сол на главата, задето ти ги даваме.

Детективите си тръгнаха. Емили си направи сандвич и чай, постави ги на поднос и го отнесе в кабинета. Сложи го на дивана, настани се удобно и започна да чете полицейските досиета. Разгърна на първата страница от доклада за Маделин Шапли.

"7 септември 1891 г.: Тревожно телефонно обаждане от господин Луис Шапли, авеню "Хейс" № 100, Спринг Лейк, в 7.30 вечерта. Съобщава, че деветнадесетгодишната му дъщеря Маделин е изчезнала. Госпожица Шапли седяла на верандата в дома си и очаквала годеника си, господин Дъглас Картър, авеню "Хейс" № 101, да пристигне от Ню Йорк."

"8 септември 1891 г.: Има подозрения, че тайнственото изчезване е свързано с престъпление... семейството бе разпитано подробно... майката и по-малката дъщеря били вкъщи... в присъствието на госпожа Катлин Шапли госпожица Джоана Стори преподавала урок по пиано на единадесетгодишната Катерин Шапли. Допуска се възможността музиката от пианото да е заглушила вик на госпожица Маделин Шапли."

"22 септември 1891 г.: Повторен разпит на господин Дъглас Картър във връзка с изчезването на годеницата му, госпожица Маделин Шапли, на 7 септември. Господин Картър продължава да твърди, че за секунди изпуснал влака, който възнамерявал да вземе от Манхатън, и се наложило да изчака два часа до следващия.

Очевидец, разговарял с него точно преди пътниците да се качат на първия влак, твърди, че господин Картър се чувствал малко притеснен, защото отивал да поднесе годежен пръстен на госпожица Шапли същия ден и изведнъж му прилошало. На това господин Картър отговори, че бързо отишъл до мъжката тоалетна, а когато излязъл, влакът потеглял от перона.

Господин Дъглас отрича да е видял познати сред пътниците, макар по-късният влак да бил препълнен. Кондукторите и на двата влака не си спомнят да са проверявали билета му."

"Нищо чудно, че са го заподозрели – помисли си Емили.

– Дали е бил притеснен, защото не е искал този годеж? А аз вече си представях каква идеална любовна двойка са били!"

За миг ѝ се мерна сцена от нейната сватба – първия ѝ танц с Гари. По онова време и той изглеждаше доста влюбен.

"А и аз мислех, че съм влюбена – сети се Емили. – Погледна ли обаче назад, май винаги съм била наясно, че нещо липсва."

Телефонът иззвъня. Направо благодари, че се намери какво да прекъсне тези потискащи мисли.

– Отдавна се каня да ти се обадя, но се оказа дяволски натоварена седмица – започна Уил Стафорд. – Сигурно ще ти дойде изневиделица, но как гледаш на идеята да вечеряме заедно тази вечер? "Уиспърс" е добър ресторант, пък и се намира в градчето.

– С удоволствие – откликна Емили искрено. – Не е зле да си дам почивка и да се върна в настоящето. Цяла седмица живея в последните години на деветнадесети век.

– Харесва ли ти там?

– В много отношения съм очарована.

– Представям си как би изглеждала в кринолин.

– Позакъсняваш с четиридесет години. Кринолините са били на мода по време на Гражданската война.

– Какво ли знам аз? Помагам на хората да си набавят или да се отървават от покривите над главите си. В седем часа удобно ли е?

– Идеално.

Емили затвори телефона. Изведнъж се почувства вдървена от дългото седене. Бързо се протегна няколко пъти, за да е раздвижи.

Камерата безшумно записа всяко нейно движение.

Последните четири дни Джоан Ходжес посвети да подреди досиетата на пациентите. Правеше го с любов. Доколкото зависеше от нея, искаше посъвзелите се вече от шока пациенти на доктор Мадън след смъртта ѝ да нямат затруднения при заместника ѝ заради липсващите си досиета.

Работа я изтощаваше. Убиецът се бе потрудил доста да унищожи документацията – клиничната информация, наблюденията и бележките на доктор Мадън представляваха купища разбъркани книжа. Понякога Джоан се чувстваше победена и се питаше не се ли е нагърбила с безнадеждна задача. В такива моменти отиваше да се разходи по крайбрежната алея за половин час, а после с освежени сили се връщаше към заниманието си.

Доктор Уолас Колман, колега и близък приятел на доктор Мадън, щеше да поеме практиката ѝ. Освободеше ли се за миг от своите ангажименти, помагаше на Джоан.

В четвъртък от полицията донесоха поправения компютър.

– Тоя тип не си е поплювал – сподели специалистът, – но имате късмет. Все пак не е успял да унищожи системни файлове.