Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– Значи досиетата могат да бъдат възстановени! – възкликна Джоан.

– Да. Детектив Дъгън иска веднага да проверите едно име – доктор Клайтън Уилкокс. Звучи ли ви познато?

– Не четох ли за него във вестника? Дето шалът на съпругата му...

– Точно това е Уилкокс.

– Явно затова името ми се струва познато. Не съм го срещала... – Джоан направи пауза. – Искам да кажа: не винаги се срещам с всички пациенти на доктор Мадън, защото някои идваха вечер. Оставяше ми информацията по случаите на бюрото.

Джоан седна зад компютъра и бързо плъзна пръсти по клавиатурата. Щом полицията иска справка, значи имат заподозрян. С цялата си душа копнееше човекът, убил доктор Мадън, да бъде открит и наказан. Само да можех да съм сред съдебните заседатели, когато го изправят пред съда, помисли си тя.

Доктор Клайтън Уилкокс.

Досието се появи на екрана. Джоан започна да щрака с мишката, за да се изпише цялото съдържание. Накрая обяви победоносно:

– Преди четири години и половина през септември е бил пациент за кратко, а после и през август, преди две и половина години. Идвал е вечер, затова никога не съм го виждала.

Компютърният специалист от полицията трескаво извади клетъчен телефон.

– Веднага ме свържете с Дъгън – отсече той. – Разполагам с информация, която трябва незабавно да му предам.

Реба Ашби съзнаваше, че когато нейният материал се появи в "Нашънъл дейли" в петък сутринта, ще настъпи истински ад. СВИДЕТЕЛ НА КРАЖБАТА НА ШАЛА, С КОЙТО Е ИЗВЪРШЕНО УБИЙСТВОТО, СЕ КОЛЕБАЕ ДАЛИ ДА СЕ РАЗКРИЕ.

В подготвяната за първа страница статия Реба описваше как е протекла срещата ѝ с Бернайс Джойс: По време на закуска в хотел "Вълнолома" на авеню "Оушън" в Спринг Лейк важната възрастна, крехка дама определила въпросния шал като крещящ, а после споделила пред пишещата тези редове етичния си проблем: "Сигурна съм, че забелязах как взимат шала от масата. Почти напълно съм убедена" – каза тя.

Полицията да обърне внимание!

Някой от гостите на семейство Лорънс през онази фатална нощ е откраднал шала, а на следващия ден го е използвал, за да удуши Марта Лорънс.

Кой?

Според описанията на Вернайс Джойс ето възможностите:

Няколко възрастни двойки, съседи на Лорънсови.

Доктор Клайтън Уилкокс и неговата будеща страх съпруга Рейчъл. Той е пенсиониран ректор на колеж. На тържеството тя е носила шала. Рейчъл оглавява доста комитети, занимава се с благотворителна дейност, но не я обичат особено. Твърди, че помолила съпруга си, очевидно под чехъл, да пъхне шала в джоба си.

Боб и Натали Фрейз. Бернайс Джойс високо цени Сюзан, първата госпожа Фрейз, но определено никак не харесва фрапантната с поведението си втора съпруга.

Уил Стафорд, адвокат по сделки с недвижими имоти. Привлекателен, един от малкото ергени в Спринг Лейк. Внимавай Уил. Бернайс Джойс те намира за истински симпатяга.

Реба бе стигнала със статията си дотук. Оставаше да се срещне с Уил Стафорд, за да добие лични впечатления. После ще отскочи до "Курортист" да потърси Боб Фрейз там.

Откри офиса на Уил Стафорд на Трето авеню, в самия център на града. Отваряйки вратата на кантората, още щом зърна секретарката, Реба мълчаливо се помоли Стафорд да е излязъл или да е зает.

– Няма го – осведоми я Пат Глин, – но скоро ще се върне.

– Желае ли госпожица Ашби да почака?

"Направо се обзаложи, че ще постъпя така, миличка" – помисли си Реба.

Настани се на най-близкия стол до бюрото и се обърна към Глин сърдечно и доверително.

– Разкажи ми за шефа си, Уил Стафорд.

Издайническата руменина по страните на Глин и внезапно засиялите очи подсказаха на Реба онова, в което вече почти беше сигурна: секретарката здравата си пада по шефа.

– Той е най-страхотният човек на света – обяви Пат Глин вдъхновено. – Всички се обръщат към него за помощ. А е и толкова почтен. Предупреждава хората да не прибързват с покупката на къща; ако прецени, че имотът, за който са оставили депозит, не е твърде подходящ за тях, прави всичко възможно да им възстанови парите. А също така...

Реба запомни ключовата фраза: "всички се обръщат към него за помощ". Именно оттам ще започне материала.

– Имаш предвид, че предлага рамо, на което човек да си поплаче – подсказа тя. – От типа хора, които ти дават пари на заем при нужда, и дори намалява хонорара си, ако...

– О, определено предлага рамо, на което да поплачеш – увери я Пат Глин със замечтана усмивка. После изражението ѝ се промени. – Хората се възползват от това.