Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Докато слушаше, Бернайс Джойс си представи всекидневната на семейство Лорънс. През последната седмица възрастната жена бе мислила много за вечерта на събирането и сега в съзнанието ѝ изплува ясна картина.

Шалът беше на масата в антрето. "Забелязах как Натали Фрейз мина оттам с чанта в ръка и предположих, че отива в тоалетната да освежи грима си. Дори изчаках да излезе оттам."

Пред очите ѝ изплува лицето на друг гост. "Май вече съм напълно сигурна, че го видях да отмества чантата на Рейчъл. А шалът беше отдолу."

"Дали да не обсъдя това с детектив Дъгън – запита се тя.

– Имам ли правото да спомена името по време на полицейско разследване, ако не съм напълно сигурна в някои от впечатленията ми?"

Отново се съсредоточи върху седналата насреща ѝ жена.

Реба Ашби е толкова симпатична. Прилича ѝ на стара приятелка. А и като журналист вероятно разбира етичните проблеми.

– Госпожице Ашби – подхвана Бернайс Джойс, – ще разрешите ли да споделя пред вас проблем, който ме притеснява? В главата ми се върти, че онази вечер май забелязах как шалът се изниза изпод чантата. Видях как стана, почти съм сигурна.

– Какво сте видели?

Силно шокирана, за миг Реба Ашби изгуби вида си на човек, който насърчава: можете да ми се доверите понеже съм ваша приятелка.

Бернайс пак погледна през прозореца с изглед към океана. "Ех, защо не съм сигурна хиляда процента" – помисли си тя.

– Кого видяхте да взима шала онази вечер, Бернайс... Искам да кажа – госпожо Джойс?

Бернайс извърна глава и погледна Реба Ашби. Очите на жената блестяха. Жестовете на тялото ѝ напомняха тигър, готов да нападне.

Бернайс изведнъж осъзна каква ужасна грешка е допуснала: човек не можеше да има доверие на Реба Ашби.

– Най-добре е да не казвам нищо повече – отсече тя и направи знак на сервитьора да ѝ донесе сметката.

В четвъртък сутринта Марти Броски видя в офиса си отговора на Ерик Бейли за поисканата среща – беше го оставил в седем вечерта в сряда.

– Много обичам да си играя на телефонна гоненица, няма що – промърмори Марти, набирайки номера на Бейли.

Отговори секретарката на Бейли и го свърза моментално.

– Съжалявам за вчерашното разминаване – подхвана Ерик любезно. – Реших да избягам от всичко и отидох да усъвършенствам играта си на голф.

Веднага прие да се срещнат:

– Още тази сутрин, ако желаете. Свободен съм в единадесет.

Докато шофираше към сградата на компанията му в покрайнините на Олбани, Марти се сети, че само веднъж се е срещал с Бейли – в съда по време на делото срещу Нед Кохлър, обвинен за преследване на Емили Греъм. Бейли даде показания за камерите, поставени около дома ѝ.

Седеше някак свит на свидетелската скамейка, припомни си Марти, и нервно потриваше ръце. Говореше тихо и неуверено. Съдията на няколко пъти го помоли да говори по-високо.

По-късно Марти видя снимката на Бейли във вестниците. Той бе местна знаменитост – миникопие на Бил Гейтс в Олбани.

Сега се обади на Бейли, за да разбере не разполага ли с някаква полезна информация за преследвача. Беше си направо като вкопчване на удавник за сламка. Същевременно обаче Марти схващаше необходимостта от спешни действия, а те включваха дори хващане за сламка.

Шофираше през район на множество централи на компании с прилежащите към тях паркинги. Направи му впечатление, че няма сграда по-висока от три етажа.

Марти се ориентира по номерата на улицата и намали скоростта. Следващото отклонение щеше да го отведе при Бейли.

Дълга алея водеше към елегантна двуетажна сграда от червени тухли с прозорци от пода до тавана с опушени стъкла. Доста е впечатляваща, прецени Марти, докато паркираше в сектора за посетители.

В центъра на обширно фоайе зад елегантно бюро седеше секретарка. Кътове за сядане, пръснати тук-там, бяха оформени от персийски килими, скъпи кресла и дивани, тапицирани с червена кожа и бронзови кабарчета. По стените висяха картини с доста добро качество. Човек оставаше с впечатлението за стил, чувство за мярка и пари.

Секретарката, очевидно предупредена за пристигането му, го насочи веднага:

– Кабинетът на господин Бейли е на втория етаж. Завивате надясно и отивате до края.

Броски пренебрегна асансьора и се качи по вита стълба. Докато крачеше по дългия коридор на втория етаж, хвърли поглед към кабинетите, край които минаваше. Доста от тях изглеждаха празни. И до него бяха стигнали слуховете, че компютърната компания на Бейли е претърпяла главоломни финансова загуба – вече други владееха технологията, изградила компанията и вдигнала акциите ѝ до главозамайващи висини. Не бяха тайна и скептичните подмятания на специалистите относно твърденията на Бейли за нов тип безжичен трансмитер, който съвсем скоро щял да извади на пазара.