Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Изведнъж той придоби отнесен вид.

– Защо човек не е в състояние да върне назад момент на слабост? – промълви той тихо.

Емили разбра, че в този миг доктор Уилкокс не забелязва присъствието ѝ.

– Налага ми се да взема трудно решение – обяви той и въздъхна. – Но все пак трябва да го взема.

Тя неволно се сви на стола, когато той мина край нея. Не го последва към вратата; стоеше нащрек, готова да хукне към верандата на трапезарията, ако ѝ се нахвърли.

За нейно облекчение той отвори вратата. Спря за миг.

– Според мен не е излишно през следващите няколко дни да заключваш вратите и да пускаш резетата, Емили – предупреди я той.

Напрежението на обитателите на Спринг Лейк нарастваше почти осезаемо.

Полицаите ходеха навъсени.

Рядко се виждаше жена да върви сама по улиците, дори денем.

С всеки изминал ден таблоидите излизаха с все по-сензационни заглавия, за да удовлетворят любопитството на читателите си.

Преродилият се сериен убиец от Спринг Лейк се превърна в национална и дори в международна новина.

Дискусионните телевизионни предавания предлагаха различни гледни точки по темите прераждане и връщане във времето.

Сутринта поредният знаменит гост на "Добро утро, Америка" тържествено обясни, че макар според мнозина прераждането да дава безброй нови възможности за продължаване на живота, има хора, които гледат на това като на огромно бреме.

Индусите, посочи ученият, са напълно убедени в прераждането. Те отчаяно желаят да разчупят цикъла раждане-прераждане, да спрат процеса. По тази причина са склонни да изтърпяват строги самоналожени въздържания и всевъзможни духовни пречиствания, за да постигнат подобно освобождение.

Искам ли освобождение?

След още два дни задачата ми ще бъде изпълнена. Отново ще се върна към нормалното си съществуване и ще изживея остатъка от дните си в мир и спокойствие.

Но ще продължа подробно да записвам всички събития. Подобно на другия дневник и тук ще бъде изяснено кой, какво, защо, кога.

Не е изключено някой ден четиринадесетгодишно момче да намери дневника – двата дневника – и да поиска да възобнови цикъла.

Случи ли се това, ще знам, че съм се завърнал в Спринг Лейк за трети път.

Бернайс Джойс реши да прекара седмицата в Спринг Лейк.

– Долетях от Флорида за възпоменателната служба – обясни тя на Реба Ашби, докато закусваха заедно в четвъртък сутринта. – Смятах да се върна в Палм Бийч в понеделник следобед, но прецених, че е глупаво, щом ще летя на север отново следващата седмица. Затова ще поостана тук.

Седяха на маса до прозореца. Бернайс погледна навън.

– Истински пролетен ден, не намирате ли? – попита тя замечтано. – Вчера се разхождах по крайбрежната алея повече от час. Сетих се за куп прекрасни неща от миналото. После вечерях със семейство Лорънс в дома на други стари приятели. Отдадохме се на спомени. Реба не срещна госпожа Джойс в хотела нито във вторник, нито в сряда и допусна, че си е заминала, както планираше. Зарадва се да я види в асансьора същата сутрин и двете отидоха в ресторанта.

При първата им среща подхвърли, че е журналистка от национално новинарско списание, но внимаваше да не спомене името "Нашънъл дейли". А защо пък да не го стори, помисли си тя, придавайки си весело изражение, докато слушаше анекдот за Спринг Лейк от 1930. Бернайс Джойс положително никога не е чела "Нашънъл дейли", а и едва ли е чувала за него.

Реба се интересуваше кои са присъствали на тържеството у семейство Лорънс преди Марта да изчезне. Възнамеряваше да изцеди докрай чутото за доктор Уилкокс, но възможността той да казва истината си оставаше налице: оставил е шала на съпругата си под чантата ѝ и някой го е задигнал.

– Срещали ли сте се с хората, разпитвани от полицията миналата събота, госпожо Джойс?

– Говорих с две семейства, които живеят близо до Лорънзови. Другите не ги познавам толкова добре. Много харесвам първата съпруга на Робърт Фрейз – Сюзан, но не одобрявам Натали. А Робърт дойде с Натали. Присъстваха още...

След втората чаша кафе Реба вече знаеше кои от гостите ще навести.

– Искам да пресъздам Марта така, както хората я помнят обясни тя. – И ми се струва най-добре да започна с онези, които са били с нея през последните часове на живота ѝ.

Погледна списъка.

– Да ви го изчета ли, за да проверим дали съм записала всички?