Мери Кларк: Дневникът на един убиец

Пъхнал дипломатическо куфарче под мишница, Уил Стафорд прекоси с широки бързи крачки разстоянието от страничната врата на къщата си до бившата конюшня – и тя, подобно на повечето все още съществуващи в Спринг Лейк, бе превърната в гараж. По някое време през нощта дъждът спря, а вятърът утихна. Независимо от това първият пролетен ден бе доста мразовит и на Уил му хрумна, че не е зле да си вземе палто.

"Ето какво става, когато се задава тридесетият ти рожден ден – мина му през ума. – Ако продължава така, ще си слагаме ушанки и през юли."

Адвокат по сделки с недвижими имоти, той отиваше на делова закуска с Емили Греъм в "Ху" на Трета улица – приятното ъглово кафене в Спринг Лейк. После щяха да огледат за последен път къщата, която тя щеше да купи, и да отидат в офиса му, за да приключат сделката.

Уил изкарваше поостарелия джип на заден по алеята и кой знае защо му хрумна, че именно в подобен ден миналия декември Емили Греъм влезе в офиса му на Трето авеню.

– Току-що внесох депозита за къщата – обясни тя. – Помолих брокерката да ми препоръча адвокат по недвижими имоти. Изброи ми трима, но очевидно предпочита вас – бива ме да вниквам зад свидетелски показания. Ето споразумението.

Беше толкова запалена да купи къщата, че дори не се представи, сети се Уил с усмивка. Узна името ѝ от подписа върху споразумението. Емили Ш. Греъм.

Малко привлекателни млади жени са в състояние да броят два милиона долара за къща. Но когато загатна за възможността да вземе кредит поне за половината сума, Емили отхвърли предложението му да се превърне в длъжница към която и да било банка.

Подрани с десет минути, но я завари в кафенето – вече пиеше кафе.

От вълнение ли, зачуди се Уил, или по принцип подранява?

После се запита дали не чете мислите му.

– Обикновено не подранявам толкова много – чу я да казва, – но толкова искам документите да бъдат окончателно оформени, че избързвам във времето.

При първата им среща през декември той разбра, че е разгледала една-единствена къща.

– Искам, естествено, да осъществя сделката, госпожице Греъм, но нима наистина сте видели само тази къща? Не огледахте ли и други? И идвате за пръв път в Спринг Лейк? Без никакъв пазарлък сте приели цената, така ли? Съветвам ви да си помислите внимателно. Законът ви дава три дни да оттеглите предложението си – почувства се задължен да ѝ обясни той.

Именно тогава тя му каза, че къщата е свързана с рода ѝ и че буквата Ш в името ѝ означава Шапли.

Емили си поръча сок от грейпфрут, едно бъркано яйце и препечен хляб.

Уил Стафорд изучаваше менюто, а тя изучаваше Уил Стафорд. Одобри го: беше определено привлекателен мъж, строен – над метър и осемдесет, широкоплещест, с пясъчноруса коса. На лицето с правилни черти изпъкваха тъмносините очи и квадратната брадичка.

При първата им среща ѝ хареса съчетанието от естествена топлота и предпазлива тревога. Не всеки адвокат би се отказал с подобна лекота от толкова изгоден случай, помисли си тя. Този мъж наистина се притеснява дали не съм действала импулсивио.

С изключение на един януарски ден – беше долетяла на юг сутринта и се прибра в Олбани следобед – общуваха или по телефона, или по пощата. Ала всеки контакт с него потвърждаваше, че е адвокат, който изпипва нещата.

Семейство Киернан – последните собственици – бяха посветили трите години, през които са владеели имота, да възстановяват съвестно къщата. Тъкмо стигнали до последния етап от вътрешното обзавеждане и Уейн Киернан получил предложение за престижна и доходна работа, която обаче, изисквала да живее постоянно в Лондон. Емили съвсем ясно виждаше колко мъчително трябва да е било решението им да се откажат от къщата.

По време на онова бързо посещение през януари Емили обходи заедно със семейство Киернан всички помещения и купи на място от тях викторианските мебели, килими и украшения, събирани с любов и търпение. Имотът бе обширен. Сега строителна фирма приключваше кабината- съблекалня и вече копаеха бъдещия плувен басейн.

– В повече ми идва само басейнът – сподели тя със Стафорд, докато сервитьорката пълнеше за пореден път чашите име кафе. – Ако ще плувам някъде, предпочитам да е в океана. Но щом кабината вече е готова, е малко глупаво да не го довърша. Както и да е – децата на братята ми ще бъдат в луд възторг, когато ми идват на гости.

Уил Стафорд придвижваше документите за окончателната продажба. Добър слушател е, прецени тя, установявайки, че докато закусваха, му е разказала за детството си в Чикаго.