Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– Разправяла ли е на майка ти за Маделин?

– Да. Днес говорих с мама по телефона. Обсъдихме, естествено, и всички събития тук през последните дни. Доколкото мама си спомня, Филис била сигурна, че Дъглъс Картър е убил Маделин, макар че не е искала да го напише в книгата си. Той не ѝ ли е бил годеник, или бъркам нещо?

Томи Дъгън присъства на възпоменателната служба в "Света Катерина" заедно с Пийт Уолш. През цялото време бесня вътрешно, защото бе убеден, че убиецът на Марта е в черквата, но се бе присъединил към молитвите за Марта с овладяно и подобаващо тъжно изражение.

"Ще те открия – закле се Томи по адрес на убиеца, – и ще избърша крокодилските ти сълзи."

След службата възнамеряваше да се върне в кабинета си и да изчака до събирането при Уил Стафорд. Но в управлението провериха с Пийт съобщенията и научиха за смъртта на доктор Лилиан Мадън.

Петнадесет минути по-късно се озова на местопрестъплението, следван по петите от Пийт. Хората от съдебна медицина оглеждаха на място трупа, а местните полицаи охраняваха отвъд кордона.

– Според тях смъртта е настъпила някъде между десет и единадесет снощи – обясни Франк Уилет, началник на полицията в Белмар. – Не е бил крадец, спипан на място, това ви го казвам със сигурност. В спалнята има пари и бижута. Не са докоснати. Убиецът е търсил нещо в кабинета ѝ.

– Доктор Мадън държала ли е опиати тук?

– Никакви. Тя има научна степен по психология, не е общопрактикуващ лекар. Нападателят може и да не го е знаел, разбира се, но... – Сви рамене и продължи: – Секретарката Джоан Ходжес я открила. После хукнала навън и припаднала. В момента се грижат за нея. – Кимна към отворената врата, през която се виждаха жилищните помещения от другата страна на вестибюла. – Защо не поговориш с нея?

– Точно това възнамерявам.

Лекар от линейката и полицай от Белмар с бележник в ръка стояха до Джоан Ходжес, отпуснала се върху камара възглавници на леглото в спалнята за гости.

– Не желая да ходя в болница – чуха протестите ѝ Дъгън и Уолш, влизайки в стаята. – Ще се оправя. Всичко е от шока, че я открих... – Гласът ѝ секна; по страните ѝ се стичаха сълзи. – Ужасно е – прошепна тя. – Защо са постъпили така с нея?

Томи Дъгън погледна полицая от Белмар – познаваше го бегло.

– Вече разговарях с госпожа Ходжес – обясни ченгето. Сигурно и ти имаш въпроси.

– Така е.

Томи придърпа стол, седна до леглото и се представи.

Изрази съчувствено тъгата и шока си и започна внимателно да разпитва Джоан.

Веднага стана ясно, че Джоан Ходжес има определено мнение за причината за убийството на Лилиан Мадън.

Гласът ѝ ставаше по-уверен, а гневът се примесваше с мъката.

– Наоколо броди сериен убиец и вече наистина започвам да си мисля, че онзи, който е живял около 1890 година, се е преродил. В четвъртък и цял ден вчера журналистите не спряха да измъчват по телефона доктор Мадън с въпроси какво е нейното мнение по случая.

– Да не искате да кажете, че е възможно да го е познавала! – попита Томи Дъгън.

– Не знам какво искам да кажа. Но не беше изключено да спомене нещо, което да помогне на полицията да го открие. Имах лошо предчувствие за снощната лекция на доктор Мадън. Предложих ѝ да я отмени. Може някой да я е проследил до дома ѝ.

Ходжес има право, помисли си Томи. Какво би попречило на убиеца безпрепятствено да присъства на лекцията?

– Джоан, видяла сте разхвърляните досиетата на пациентите. Убиецът очевидно е търсел нещо конкретно – например собственото си досие. Сещате ли се за пациент на доктор Мадън, който да я е заплашвал? Или някой толкова психически неуравновесен, че да се е настроил по някаква причина срещу нея?

Джоан Ходжес отметна разпиляната по челото си коса. "Щях да ходя да си правя кичури" – сети се внезапно. С цялата си душа желаеше часовникът да се върне назад и денят да протече както бе запланувала: в момента да си купува нова рокля – щеше да я облече по случай втората сватба на най-добрата си приятелка.

Доктор Мадън, помисли си тя. Пациентите я обожаваха. Беше толкова мила, проявяваше такова разбиране. О, да, някои преставаха да идват, но това се случва при всички психотерапевти. По мнението на доктор Мадън има хора, които просто искат да споделят неподходящото си поведение, а не да осъзнаят как да го променят.

– Не се сещам някой да би искал да причини зло на доктор Мадън – заяви тя на Том. – В дъното на тази история е серийният убиец. Знам го. Изплашил се е, че тя си е спомнила нещо за него.