Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Джордж и Аманда Лорънс се спогледаха и той се обърна към родителите си.

– Мамо, от баба имаше доста фотоалбуми и други предмети от онова време.

– О, да, скъпи. Всичко е в онзи шкаф на тавана. Баба ми по майчина линия – Джулия Гордън – беше страшно педантична. Всички снимки са надписани – дата и място на събитието, кои са присъствали. Да не говорим, че си е водила подробен дневник.

По-възрастната госпожа Лорънс погледна Емили въпросително.

Името на Джулия Гордън се срещаше често сред откъсите от дневника в "Размисли върху моминството". Тя бе връстница на Маделин.

– Ще ми разрешите ли да прегледам вещите в шкафа? – попита Емили тихо. – С риск да ви се стори нелепо, но смятам, че в миналото може да открием нещо, което да ни помогне днес.

Преди Аманда да отговори, Джордж Лорънс се обади решително:

– Ще направим всичко, което би помогнало да се открие убиецът на дъщеря ни.

– Емили...

Уил Стафорд я стисна леко за лакътя: напомняше ѝ за чакащите зад тях гости, които също искаха да разменят по някоя дума със семейство Лорънс.

– Да не ви задържам повече – извини се Емили припряно. – Удобно ли е да ви се обадя утре сутрин?

– Уил знае номера ни. Той ще ви го даде.

В трапезарията бе подреден студен бюфет. Маси и столове имаше и на остъклената задна веранда, която разширяваше площта на къщата.

С чинии в ръка тръгнаха нататък.

– Насам, Уил – подвикна глас. – Запазили сме ти място.

– Това е Натали Фрейз – обясни Уил, прекосявайки помещението.

– Елате при другите заподозрени – подхвърли Натали весело, когато се приближиха до масата. – Уточняваме показанията си, преди Дъгън да ни арестува.

При тези думи Емили трепна и безрезервно подкрепи жената със строг вид, седнала срещу Натали, която я скастри остро:

– С някои неща шега не бива, Натали.

Забележката ѝ ни най-малко не притесни Натали Фрейз.

– Опитвам се само да разведря обстановката, Рейчъл. Не съм искала да прозвучи обидно.

Доктор Уилкокс, четвъртият на масата, поздрави Емили дружелюбно и ѝ представи съпругата си Рейчъл, както и Боб и Натали Фрейз. Доста голяма разлика в годините им, отбеляза Емили наум. Колко ли време ще изкарат заедно? Не ѝ изглеждаше вероятно този брак да се задържи. Но знае ди човек? Някога беше готова да се обзаложи, че нейният ще бъде завинаги.

– Някои от книгите свършиха ли ти работа? – попита доктор Уилкокс.

– Доста.

– Разбрах, че си защитник по наказателни дела, Емили – обади се отново Натали Фрейз.

– Да.

– Питам се – ако някой от присъстващите бъде обвинен ни убийството на Марта, ще поемеш ли защитата му?

Обича да шокира, помисли си Емили, но същевременно набеляза как атмосферата на масата мигом се промени. Някои – а защо не и всички – не намират въпроса за забавен, прецени тя.

Опита се да отговори непринудено.

– Адвокат съм наистина, но ако съм на мястото на убиеца, бих потърсила местен юрист.

Преди да си тръгнат, Уил я запозна с доста хора – повечето постоянни обитатели на градчето. Емили се почувства уютно сред тях; сякаш от поколения и нейното семейство си пазеше мястото сред обитателите на Спринг Лейк. Семейство Лорънс бяха строили къщата си през 1880 година. Дали семейство Шапли им е гостувало, запита се тя.

Побъбриха малко с Джон и Каролин Тейлър, близки приятели на Уил, които се поинтересуваха играе ли тенис.

В съзнанието ѝ се мерна картина как в клуба в Олбани стои до Гари и посреща топката.

– Да, играя.

– Членуваме в тукашния тенис-клуб. През май откриваме сезона. Ела някой път да обядваш там с нас и си донеси ракетата – покани я Каролин Тейлър.

– С удоволствие.

От разговора разбра, че Каролин държи детска градина наблизо – в Тинтън Фолс, а Джон е хирург в болницата. Веднага ѝ се прииска да опознае по-добре тези хора.

Вече си тръгваха, когато – с известно колебание – Каролин Тейлър каза:

– Дано си даваш сметка, че всички в тази стая – в цялото градче – съжаляват за толкова лошите неща, които ти се случиха през последните няколко дни. Исках да изразя мнението на всички. – После добави: – От четири поколения ние сме свързани със Спринг Лейк. Моя далечна братовчедка – Филис Гейтс – е написала книга за живота си тук през 1880-1890 г. Била е много близка с Маделин Шапли.

Емили се вторачи в нея.

– Снощи изчетох книгата ѝ от кора до кора.

– Филис починала в средата на 40-те години; тогава мама е била невръстно девойче, но въпреки голямата разлика във възрастта са били доста близки. Филис често водела мама на пътешествия.