Мери Кларк - Дневникът на един убиец

"Защо въобще държа подобни продукти в хладилника" – питаше се той час по-късно, докато въртеше педалите на статичното колело и правеше сутрешните си упражнения в домашния си гимнастически салон, а сега, все още по анцуг, си приготвяше в кухнята бъркани яйца с наденици.

Докато се хранеше, четеше "Ню Йорк поуст". Авторите се бяха консултирали с преподавател по парапсихология от Ню Йорк относно възможността сериен убиец, живял в края на деветнадесети век, да се е преродил.

Парапсихологът отхвърляше идеята някой да се връща точно със същата идентичност – било то криминално настроена или не. Понякога обаче, обясняваше той, се повтаряли физически характеристики, както и някой вроден, почти мистичен, напълно развит талант се проявявал в новата личност. Моцарт, например, бил музикален гений още на тригодишна възраст. Най-вероятно емоционален багаж от предишен живот е причина на определени хора да им се налага да се справят с привидно необясними емоционални проблеми или мании.

В друга статия се говореше за възможността убийството на Маделин Шапли през 1891 г. да е дело на Джак Изкормвача. Времето съвпадаше. Така и никога не е бил заловен, но бруталните му престъпления в Англия са спрели внезапно и винаги се е ширила теорията за емиграцията му в Ню Йорк.

Трета статия предпазливо напомняше на читателите, че макар и други две млади жени да са изчезнали от Спринг Лейк около 1890 г., няма категорични доказателства за убийства.

Уил поклати глава; изправи се и по навик, станал му втора природа, отнесе чиниите до мивката и започна грижливо да оправя кухнята. Погледна в хладилника да провери достатъчен ли е запасът от сирене.

Следобед, когато Дъгън събере всички в дома му, определено няма да е светско събиране, прецени той, но ще поднесе сирене и солени бисквитки заедно с малко вино или кафе.

Замисли се дали да покани Емили Греъм да вечеря с него. Да, щеше да я придружи до черквата и на обяда в дома на семейство Лорънс, но си даде сметка колко силно желае да прекара известно време насаме с нея.

Много интересна и привлекателна жена.

Защо да не предложи той да сготви вечерята? Да се изфука, мина му през ума. В четвъртък, по време на обяда, Натали се пошегува, че хората наоколо копнеят да ги покани на нечеря.

" Дяволски добър готвач съм – рече си той. – И още по-точно – дяволски добър главен готвач!"

Влезе във всекидневната да се убеди, че всичко е на място. На стената до вратата към слънчевата веранда висеше снимка на къщата във вида ѝ, когато я купи: счупени кепенци, разрушена веранда, олющена боя по прозорците и фасадата. Вътре не беше по-добре, ако не и по-лошо.

Нае строители за грубата работа. Останалото свърши сам. Отне му години, но му донесе огромно удовлетворение.

Представляваше не особено голяма постройка; от онези, за които пишат "ранен период; семпла сграда, подходяща за целогодишно обитаване". Забавляваше го фактът, че по-претенциозните постройки бяха изчезнали. На местния пазар за недвижими имоти постоянно търсеха къщи като неговата.

Телефонът иззвъня. Уил отговори с дружелюбен поздрав, но щом разбра кой се обажда, стисна здраво слушалката.

– Добре съм, татко – отвърна той суховато. – Ти как си?

Никога ли няма да разбере посланието, запита се той, докато слушаше как с потреперващ глас баща му обяснява колко бързо се възстановява от последната химиотерапия и очаква да се видят скоро.

– Мина много време, Уил – отбеляза старецът. – Прекалено много.

След дълги колебания бе приел да вечеря с него в Принстън миналата година. Тогава баща му направи опит да се извини за годините, когато не го потърси нито веднъж.

– Не бях до теб, когато имаше нужда от мен, синко – отбеляза той. – Притеснявах се за работата си, за службата. Знаеш как става.

– И аз самият съм доста зает, татко – заяви Уил сега.

– О, жалко. Тогава може би след месец? С удоволствие бих видял къщата ти. Прекарахме някои чудесни мигове в Спринг Лейк, когато майка ти, аз и ти отсядахме в "Есекс и Съсекс".

– Трябва да тръгвам, татко. Довиждане.

Както винаги след обаждане на баща му, и сега парещата болка от миналото прониза Уил. Кротко изчака мъката да отмине, после се качи бавно по стълбището, за да се облече за възпоменателната служба в чест на Марта Лорънс.

Робърт Фрейз се върна вкъщи от ранното сутрешно тичане. В кухнята съпругата му вече се справяше с обичайната си оскъдна закуска: плодов сок, кафе без захар и едно-единствено парче препечена филия без масло.