Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Очевидно трябваше да отдели доста пари за ново благоустрояване на градината.

Е, така да бъде, помисли си тя, тръгнала с кафето нагоре, за да вземе душ и да се облече. Четиридесет минути по-късно се настани в кабинета, с втора чаша кафе в ръка и бележник върху дивана до себе си.

"Размисли върху моминството" оставаше неизчерпаем източник за описания и информация. Авторката Филис Гейтс продължила да посещава Спринг Лейк и през трите лета след изчезването на Маделин. През 1893 г. тя изразяваше в дневника ужаса си от вероятността Летисия Грег да се е удавила.

Летисия обожаваше да плува и бе доста дръзка. 5-ти август се оказа топъл и слънчев ден. Плажът бе претрупан с хора, а по водата пробягваха големи вълни. Летисия била сама вкъщи. Майка ѝ отишла на гости, а прислужницата се възползвала от обичайния си почивен ден. Липсвал банският на Летисия – затова повечето хора мислят, че е отишла да се поразхлади в океана.

Тъгата в квартала не е избледняла, макар да минаха години от изчезването на Маделин Шапли. Дори се чувства известен страх. Вълните не изхвърлиха тялото на Летисия. Има вероятност да е станала жертва на престъпление по пътя между тях и плажа.

Мама е станала страхотно бдителна. Не е склонна да ме остави дори да се поразходя по улицата без придружител. Много ще се радвам, когато се върнем във Филаделфия в края на сезона.

Авторката продължаваше:

Помня как ние, младите, се събирахме на верандите и до безкрай обсъждахме какво ли се е случило с Маделин и Летисия. Сред младите мъже обикновено присъстваше и братовчедът на Дъглъс Картър – Алън Картър – както и Едгар Нюман. Винаги съм долавяла, че двамата ги свързва несподелена тъга. Та нали Едгар си падаше по Летисия, а всички виждахме колко е увлечен по Маделин Алън, макар, когато изчезна, тя да беше на път да се сгоди за Дъглъс. В компанията има и друг с доста мрачно настроение – Елен Суейн. Тя е най-добрата приятелка на Летисия и страшно ѝ е мъчно за нея.

По това време Хенри Гейтс, студент в Йейл, започна да идва все по-често. Вече бях решила да се омъжа за него, но, разбира се, по наше време младите дами се държаха доста въздържано и благоприлично. В никакъв случай не биваше да показвам, че изпитвам чувства към Хенри, докато не се убедя, че и той изпитва чувства към мен. Много пъти през годините сме се шегували по този въпрос. Като имаме предвид невъздържаното поведение на младите напоследък, и двамата сме съгласни, че периодът ни на ухажване беше доста по-привлекателен.

Тази книга е писана през 1938, помисли си Емили. Запита се какво ли би казала Филис Гейтс за ухажването и маниерите на младите от сегашното поколение.

На следващите страници авторката си припомняше случки от 1894 и 1895 г.; описваше и развитието на любовната ѝ история с Хенри Гейтс. Бяха споменати имена и на други млади хора.

Емили си записа всичките. Бяха все връстници на Маделин.

Дневникът завършваше с впечатления от 4 април 1896.

Ужасна трагедия. Миналата седмица Елен Суейн изчезнала в Спринг Лейк. Прибирала се вкъщи след гостуване при госпожа Картър, чието крехко здраве съвсем се влоши след самоубийството на Дъглъс – единственото ѝ дете. Сега вече се смята, че Летисия не се е удавила. И трите ми приятелки са станали жертва на престъпление. Мама реши да не наемаме къщурката, която обикновено взимаме за лятото. В никакъв случай нямало да ме изложи на опасност. Това лято ще ходим в Нюпорт. Но Спринг Лейк определено ще ми липсва.

В заключение авторката пишеше:

Мистерията около изчезванията стана причина през годините да плъзнат всевъзможни слухове. Останките от трупа на млада жена, изхвърлени край брега в Манаскуан, може да са били на Летисия Грег. Братовчедка на семейство Малард се кълне, че е видяла Елен Суейн в Ню Йорк, хванала под ръка привлекателен млад мъж. Някои хора повярваха на тази история, защото Елен не се радваше на особено щастлив живот у дома. Родителите ѝ бяха изключително строги и взискателни. Онези от нас, на които се доверяваше, знаехме за симпатиите ѝ към Едгар Нюман и никога не повярвахме, че е в състояние да избяга при някого в Ню Йорк.

Хенри и аз се венчахме през 1896. Десет години по-късно се върнахме в Спринг Лейк с трите си малки деца, за да се слеем отново с летните обитатели на сега станалия изключително моден курорт.

Емили затвори книгата и я остави на дивана. Сякаш бе пътувала във времето, даде си сметка тя. Изправи се и се протегна. Изведнъж осъзна колко дълго е седяла неподвижно. Изненада се, че е станало почти пладне.