Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Бе възприела практиката през втората половина на лекцията да връща чрез хипноза доброволци в миналото. Понякога сеансите се превръщаха в ярки и подробни спомени от друг живот. Реши тази вечер да прескочи хипнозата. През последните десет минути обикновено отговаряше на въпроси на студентите и посетителите. Ако присъстват репортери, ще се наложи да отговаря и на тях. Няма как да го избегне.

Винаги готвеше лекциите си предварително. Всяка бе умело свързана с предишната и въвеждаше към следващата. Тази вечер щеше да говори за наблюденията на Ян Стивънсън, професор по психология в университета във Вирджиния. Според работната му хипотеза, която се стремеше да докаже, ако два живота са изживяни от един и същи човек, в спомените или в навиците му трябва да има приемственост.

Не точно тази лекция ѝ се искаше да изнесе довечера. Преглеждайки бележките малко преди да тръгне от къщи, Лилиан болезнено осъзна, че откритията на Стивънсън съдържат твърдения в подкрепа на теорията за преродения сериен убиец.

Потънала в размисъл, Лилиан се сепна от рязко почукване на вратата. Джоан влезе, без да дочака покана.

– Госпожа Пел пристигна, докторе, но е подранила – имаш още време. Виж какво ти е донесла.

Джоан държеше брой на "Нашънъл дейли". Надпис "СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ" пресичаше главата на вестника. Тлъсто заглавие гласеше: СЕРИЕН УБИЕЦ СЕ ЗАВРЪЩА ОТ ГРОБА.

Статията продължаваше на втора и трета страница. Под снимките на Марта Лорънс и Карла Харпър, поставени една до друга, се мъдреше многозначителен въпрос: "Сестри в смъртта ли са те?"

Материалът започваше така: "Зачервени от смущение полицаи признават за евентуални неточности в показанията на свидетелката, според която двадесетгодишната Карла Харпър е била на отбивка за почивка, недалеч от дома ѝ в Роузмонт, Филаделфия. Те признават, че е напълно възможно убиецът да е подхвърлил чантата на Харпър близо до мястото за почивка, след като медиите разгласиха широко думите на очевидката. Разследването сега се съсредоточава върху Спринг Лейк, Ню Джърси."

– Точно както ти казах, докторе. За последен път са видели момичето в Спринг Лейк. И е изчезнало на 5 август, на същата дата като Летисия Грег – името ѝ е страхотно – през 1893!

Във вестника бяха публикувани и скици на три млади жени – всичките с рокли с високи яки, дълги ръкави и поли до глезените, според модата на деветнадесети век. Текстът отдолу гласеше:

Жертвите от 19. Век.

Снимка на улица, опасана с дървета, с викториански къщи от онова време бе поставена редом до снимка на доста подобна улица от наши дни. Обединяваше ги надпис:

Тогава и сега.

Статията на репортерката Реба Ашби – със снимка на авторката – започваше така: "Всеки, посетил прекрасното морско градче Спринг Лейк, изпитва чувството, че се връща в далечни години и попада в по-спокойно и мирно време. Но някога, както и днес, нечие злокобно и мрачно присъствие нарушава спокойствието... "

Лилиан сгъна вестника и го върна на Джоан.

– Не желая да чета повече.

– Не мислиш ли да прескочиш лекцията довечера, докторе?

– Не, Джоан. Помоли госпожа Пел да влезе, ако обичаш.

Същата вечер – точно както Лилиан Мадън очакваше – всички билети за гости на лекцията бяха продадени. Усети инстинктивно, че неколцината рано пристигнали слушатели, разположили се на първия ред, са от медиите. Държаха бележници и магнетофони.

– Редовните ми студенти знаят, че на тези лекции не се водят никакви записки – произнесе тя натъртено, фиксирайки тридесетгодишна жена, която ѝ изглеждаше някак позната.

Разбира се! Именно това е Реба Ашби от "Нашънъл дейли" – авторката на статията "Тогава и сега".

Лилиан намести внимателно очилата си. Не желаеше да изглежда нервна или смутена пред госпожица Ашби.

– В Близкия изток, Азия и на други места – подхвана тя, – са известни хиляди случаи на деца под осемгодишна възраст, които говорят за предишна идентичност. Съвсем живо си спомнят подробности от предишен живот, включително имена на свои предишни близки. Монументалното емпирично изследване на доктор Стивънсън проследява възможностите в съзнанието на новороденото да се проявяват характерни образи и физически модификации на тялото.

Образи в съзнанието на новороденото, помисли си Лилиан. Направо даваше материал за следващата статия на Ашби. Въпреки това продължи:

– Някои хора са в състояние да изберат бъдещите си родители и прераждането обикновено най-често се случва в географска близост до мястото, където човек е живял преди.