Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Погледна я.

– Клатите глава – отбеляза той. – Не сте ли съгласна?

– Явно свалям гарда – отвърна Емили. – Добрият съдебен защитник трябва да е с лице на комарджия. Но, не, господин Дъгън, не съм съгласна. Прекалено много искате от мен: да приема, че някой е открил костицата, не е казал на никого и дума, убил е клетата Марта и е решил да я погребе на същото място. Наистина не го приемам.

– А вие какво обяснение имате?

– Според мен убиецът на Марта Лорънс е знаел точно какво се е случило през 1891 и е копирал престъплението.

– Не сте привърженик на теорията за прераждането, надявам се.

– Не, но съм убедена, че убиецът на Марта знае твърде много за смъртта на Маделин Шапли.

Томи стана.

– Госпожице Греъм, през годините тази къща често е имала различни собственици. Ще прегледаме архивите, ще извадим имената на обитателите и ще проверим дали някои от тях са още наоколо. Ще ни позволите ли да разкопаем задния двор?

– Да – отвърна тя примирено. И продължи: – А сега аз ще ви помоля нещо. Позволете ми да видя досиетата, свързани с изчезването на Маделин Шапли и на другите две жени около 1890 г.

Двамата детективи се спогледаха.

– Трябва да говоря с шефа – измъкна се Дъгън.

Изпрати ги до входната врата.

– Строителният предприемач ме увери, че е готов да започне работа още утре сутринта – сподели тя. – Надявах се да се захване със зариването на ямата, но очевидно първо ще се наложи да прекопае целия двор.

– Ще изпратим екипа да продължи с пресяването. Ще им отнеме най-много ден-два и после цялата история ще бъде зад гърба ви – обеща Дъгън.

Цели пет минути мълчаха в движещата се кола. Най-сетне Дъгън се обади:

– За същото ли мислиш, Пийт?

– Вероятно.

– За онова момиче – Карла Харпър – от Филаделфия ли?

– Точно така.

– Изчезна преди две години, през август.

– Да. Очевидка се кълне, че я е зърнала да говори с някакъв тип на отбивка за почивка точно преди Филаделфия. Карали две коли, но когато тя поела, той я последвал. Според свидетелката колата му имала регистрационни номера от Филаделфия. След два дни намерили чантата на Харпър в Гористия район недалеч от отбивката; видимо нищо не липсвало. Със случая се заел прокурорът във Филаделфия.

Томи звънна в службата и помоли да го свържат с Лен Грийн – друг от детективите, които работеха плътно по случая.

– Лен, кога е изчезнала втората жена около 1890?

– Само секунда. – Последва пауза. – Ето. На 5 август 1893.

– А. Кога е съобщено за изчезването на Карла Харпър?

– Сега ще проверя.

Томи изчака на телефона, докато не чу думите, които очакваше:

– На 5 август.

– На вярна следа сме. Ще се видим след двадесет минути. Благодаря ти, Лен.

На Томи Дъгън вече не му се спеше. Налагаше се да разговарят веднага с детектива от Филаделфия, поел случая "Карла Харпър". Фактът, че и Маделин Шапли и Марта Лорънс са изчезнали на 7 септември, макар и с разлика от сто и десет години, можеше да е съвпадение. Фактът, че две млади жени са изчезнали на 5 август, също през сто и десет години, вече не беше съвпадение.

Наистина имаха работа с убиец, който копира престъпленията, станали в Спринг Лейк.

– Нали знаеш какво означава това, Пийт? – попита той.

Пийт Уолш не отговори. Знаеше, че Томи Дъгън разсъждава на глас.

– Този тип следва определена схема и ще нападне още една млада жена на 31 март.

– Тази година ли?

– Още не знам. След 1890-а трите жени са изчезнали през няколко години. – Отново взе телефона. – Лен, провери още нещо – започна той.

Получи желаната информация и сподели:

– Между изчезването на първите две жени преди повече от век има разлика. Точно през двадесет и три месеца са изчезнали Марта Лорънс и Карла Харпър.

Влизаха в паркинга при кабинета на прокурора.

– Ако някоя жена изчезне от Спринг Лейк следващата седмица, на 31 март, цикълът ще се затвори. И за да е по-весело, вероятно имаме човек, който копира и преследването на Емили Греъм.

На излизане от колата Пийт Уолш мъдро не спомена пред Томи Дъгън, че тъща му вярва в прераждането, а и той също вече е склонен да го приеме.

С храната, която купи след приключване на сделката по къщата, Емили взе и пакет пилешки дреболийки – смяташе да направи супа. След като детективите си тръгнаха, реши да я сготви и да я изяде за вечеря.

Зейналата яма в задния двор и вероятността и други трупове да са заровени там, я изпълваха с усещането, че смъртта витае наоколо. А и освен това, помисли си тя, винаги разсъждаваше най-добре, когато ръцете ѝ са заети с кълцане на зеленчуци или месене на тесто.