Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Седнаха около кухненската маса. От големия прозорец се откриваше широка гледка към изкопа и купчините пръст около него. По лентите, ограждащи района, се четеше: "МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО". Полицаят, който охраняваше терена, надзърташе през прозорчето на плажната кабина.

– Екипът вече не е тук – отбеляза Емили. – Дано това да е знак, че сте приключили работата си наоколо. Искам строителите да заринат ямата. Отказвам се от плувния басейн.

– Точно за това искаме да поговорим, госпожице Греъм – вметна Томи. – Докато багерът е тук, ще ни се да прекопаем и останалата част от двора.

Емили го зяпна.

– С каква цел?

– Много важна. А и вие ще се почувствате по-добре, акс сте сигурна, че никога вече няма да изпитате шок като вчерашния.

– Не допускате отзад да са заровени и други трупове, нали?

Неподправеното недоумение в тона ѝ ги принуди да започнат още по-отдалеч.

– Госпожице Греъм, явно сте гледали пресконференцията на прокурора по телевизията. Защо иначе ще звъните за намерения пръстен?

– Така е.

– Значи сте го чули да казва, че след... Каква ви се пада? Прапралеля ли? Та след като прапралеля ви е била убита през 1891 г., от Спринг Лейк са изчезнали още две жени.

– Господи, да не мислите, че са заровени там?

Емили посочи към задния двор.

– Бихме искали да проверим. Както бихме искали да ви вземем кръв и да направим ДНК изследване, за да се уверим, че това наистина е кост от безименния пръст на Маделин Шапли.

Том Дъгън си даде сметка как изведнъж го обзема пълно изтощение, което настъпва след почти тридесет и шест часа безсъние. Усещаше сетивата си притъпени, а клепачите – натежали. Изпита съжаление към Емили Греъм. Изглеждаше шокирана и разстроена.

Вчера направиха справка за нея. Оказа се известен съдебен защитник; предстоеше ѝ да работи в голяма юридическа кантора в Манхатън. Разведена. Бившият ѝ съпруг, пълен нехранимайко, се опитал да изкопчи от нея пари, след като забогатяла. Жертва на преследвач, сега затворен в психиатрична болница. Вечерта, когато пристигнала в Спринг Лейк, някой ѝ бе направил снимка и я пъхнал под вратата.

Всеки можеше да потърси информация за нея в Интернет и да узнае за преследвача. Доста се писа, когато най-после го хванаха. Някое глупаво хлапе наоколо вероятно е сметнало за забавно да я подплаши. Ченгетата на Спринг Лейк обаче ги биваше в работата им. Щяха да си отварят очите дали някой не се навърта наоколо. А не бе изключено и да успеят да вземат отпечатъци от снимката или плика.

Сега тя седеше в красивата къща, а задният ѝ двор бе разровен като след бомбардировка, защото останките на две жертви на убийства – едната нейна роднина – са били заровени тук. Тъжна история.

Томи знаеше с какво нетърпение съпругата му Сюзи очаква да чуе подробности за Емили Греъм: как изглежда, с какво е облечена. Сюзи остана крайно недоволна от описанието му за първата му среща с Емили Греъм вчера. Затова Томи се опита да подреди впечатленията си, та да ги предаде по-добре довечера вкъщи.

Емили Греъм носеше сини джинси, червен пуловер с обърната яка и боти – очевидно не бяха купени от разпродажба. Семпли златни обици. Никакви пръстени. Тъмнокафява мека коса до раменете. Големи кафяви очи, които в момента гледаха тревожно и с очакване. Наистина беше хубава, направо – красива.

Господи, на път съм да заспя, както си говоря с нея, мина му през ума.

– Госпожице Греъм, не желая през лятото да седите отвън с приятели и да се питате дали ще се появят още човешки кости.

– Но не се ли опасявате, че така ще докажете версията за сериен убиец в градчето преди сто и десет години, ако тук открият труповете на двете млади жени, изчезнали около 1890?

– Опасявам се – призна Дъгън. – Но моята грижа е да заловя негодника, убил Марта Лорънс. Винаги съм смятал, че е местен човек. Корените на доста хора тук са от преди три-четири поколения. Други са прекарвали само лятото в Спринг Лейк или са работили наоколо по хотелите, докато са посещавали колеж.

– Том и аз сме работили в хотел "Уорън" например – добави Уолш. – С десет години разлика, разбира се.

Дъгън го стрелна гневно с очи. Посланието му бе съвършено ясно: "Не ме прекъсвай."

– Костите под скелета на Марта са заровени относително плитко – продължи той. – Ако го нямаше дървото, отдавна щяха да бъдат намерени. През годините някои от тях биха могли да се покажат на повърхността. Според мен някой е попаднал на тях по някое време, дори не е изключено да е намерил костта от безименния пръст с пръстена и когато е убил Марта, е решил да я зарови именно тук.