Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– Тогава ще ги помоля да са при теб в три. Благодаря, Стафорд.

Какво ли не би дал да присъства на този обяд, помисли си Томи. Кимна на Пийт.

– Вече разполагаме с място и час. Да започваме с телефоните. След час трябва да сме в къщата на Емили Греъм. Дано я склоним да позволи багерът да разкопае и останалата част от двора ѝ.

Захванаха се с обажданията; свързаха се с всички, ако не се брои Боб Фрейз.

– Ще му предам да ви се обади по-късно – обеща служител от ресторанта.

– Кажи му да ми се обади веднага – настоя Томи. – След малко излизам.

Сравни записките си с бележките на Пийт и отбеляза:

– Получи се по-добре, отколкото очаквах.

Без две възрастни двойки, за които бе изключено да са замесени в смъртта на Марта, всички останали щяха да дойдат и на възпоменателната служба в събота.

Пак набра "Курортист" и този път откри Боб Фрейз. Молбата да се срещнат в дома на Стафорд предизвика остро негодувание.

– Следобед и вечер в събота е доста натоварено в ресторанта – възпротиви се той. – Говорили сме многократно, детектив Дъгън. Нямам какво ново да ти кажа, уверявам те.

– Нали не искаш пресата да научи, че отказваш да сътрудничиш на полицията? – прекъсна го Томи.

Усмихна се доволно и затвори.

– Обичам да притискам този тип – сподели той пред Уолш. – Прави ми удоволствие.

– И на мен ми доставя удоволствие да те слушам как го сплашваш. Когато работех в полицията на Спринг Лейк, всеки разполагаше с телефонния му номер. Първата госпожа Фрейз беше чудесна жена, а той я заряза, след като му роди три прекрасни деца и понасяше провалите му в продължение на тридесет години. Всички знаехме за слабостта на Боб Фрейз към жените. А е и със сприхав нрав. Преди осем години, когато работех като пътен полицай, го глобих за превишена скорост и, повярвай ми, той направи всичко възможно да ме уволни.

– Аз пък се чудя дали втората му съпруга го е излекувала от слабостта му към жените – отбеляза Томи замислено.

– Имам чувството, че постоянно е готов да се отбранява.

Стана.

– Хайде. Имаме малко време да хапнем, преди да се срещнем с Греъм.

Томи изведнъж си даде сметка, че, откакто преди часове някой донесе кафе и солени кифли, не е ял нищо. За миг изпита угризения, но после реши какво ще си поръча в "Макдоналдс": "Биг Мак" с двойна порция пържени картофи. И голяма кока-кола.

В два и четиридесет и пет Емили паркира пред дома на Клайтън и Рейчъл Уилкокс на авеню "Лъдлам". Преди половин час звънна на Уил Стафорд и го помоли да ѝ подскаже откъде да започне разследването си около изчезването на Маделин Шапли.

С леко извинителна нотка промърмори:

– Уил, сигурно си решил, че краят на сделката за къщата ми вчера слага край и на общуването ти с мен. Така и трябваше да бъде. Дано не се превръщам в напаст за теб, но наистина искам да науча нещо за Спринг Лейк от времето, когато предците ми са живели тук. Възнамерявам да видя полицейските досиета за Маделин Шапли, ако все още съществуват, а е възможно да са се запазили и вестникарски статии от онова време. Но просто не знам откъде да започна.

– В библиотеката на Трето авеню има чудесен справочен отдел – увери я той. – А и Историческото дружество на окръг Монмаут е натрупало доста данни.

Благодари му и се канеше да затвори, но той подметна:

– Почакай, Емили. Ще си спестиш доста усилия, ако поговориш с доктор Клайтън Уилкокс. Той е пенсиониран ректор на колеж и се е превърнал в неофициалния историк на града. И още нещо би те заинтригувало: той и съпругата му Рейчъл бяха сред гостите на семейство Лорънс през онази вечер. Ще им звънна.

Обади ѝ се отново след петнадесет минути.

– Клайтън ще се радва да се запознаете. Иди направо. Споменах какво искаш и той започна да търси материали за теб. Запиши си адреса.

И ето я сега тук, помисли си Емили, докато слизаше от колата. Утрото бе слънчево и относително топло, но отслабващото следобедно слънце и лекият ветрец сега създаваха хладна и малко мрачна атмосфера.

Бързо изкачи стъпалата към верандата и натисна звънеца. Миг след това вратата се отвори.

Дори никой да не ѝ бе казал, тя инстинктивно щеше да се досети, че доктор Клайтън Уилкокс е учен. Едрата глава с разчорлени коси, очилата, кацнали на върха на носа, натежалите клепачи, дебелата жилетка, навлечена над ризата и вратовръзката. Липсва единствено лулата, помисли си тя.

Поздрави я с плътен, приятен глас:

– Госпожице Греъм, влезте, моля. Ще ми се да кажа "Добре дошла в Спринг Лейк" и с това да приключа, но при трагичните обстоятелства около откриването на трупа на момичето във вашия двор не ми се струва подходящо, нали?